4 месеца след тежката катастрофа, в която неразумен шофьор на лек автомобил едва не погуби него и детето му, един от тарторите на агитката на Локомотив Пловдив се завърна у дома - на Лаута. "До днес не ми даваха да излизам. Трябваше само да лежа. Претърпях две много сериозни операции, предстоят ми най-малко още толкова. Вълнувам се като малко дете", разказваше Тишо на влизане през портала на Лаута. Автомобилът, с който бе докаран Тишо буквално спираше през 5 метра, за да получи той поздравления и ръкостискане от фенове, служители и ръководители на Локомотив Пловдив. Спомените за футболни мачове и незабравими битки започнаха да изплуваше един след друг в разговорите, а усмивката на фена не слизаше от лицето му. На няколко пъти се опита да разкаже на приятелите са преживяното в черния ден, но мисълта за облятото му в кръв дете след катастрофата, и невъзможността да стигне до него, заради потрошената си капачка на левия крак, караше канарата от мускули да омеква пред ужаса на едно от най-голямото бреме на съвремието ни - войната по пътищата. Буквално час бе нужен на Тишо, за да измине двайсетте метра от ВИП входа на Лаута до терена, където зае едно от местата на първия ред. Буквално на всеки метър Тишо бе спиран от приятели, които искрено се радваха да го видят.

 

"Плащаме осигуровки цял живот, а когато такова нещастие ти се случи става страшно. Десетки хиляди левове струват до момента операциите ми и инжекциите, които трябва да ми бъдат поставяни. Без помощта на близки и приятели не знам, как бих се оправил. Просто е непосилно за обикновен човек да се погрижи за здравето си. Скоро започват делата ми срещу шофьора, който за малко да погуби мен и сина ми. 30-годишен мъж, а не намери сили 3 месеца да дойде в болницата и да каже поне едно съжалявам. Надявам се поне съдебната ни система да работи, а не да се окаже бутафорна като здравеопазването ни. Огромни благодарности искам да изкажа на моят брат и на собственика на Рефан Ангел Попов. Без тези хора моето лечение щеше да е невъзможно и сега пред вас щеше да стои един инвалид, а не човек, който се възстановява", завърши Тишо, разкопчавайки ципа на слуичера си, за да се подаде отдолу шампионската фланелка на Локомотив от 2004-а година. Тишо не пропусна да благодари и на хора около Локомотив Пловдив, които също по един или друг начин му подадоха ръка в тежките месеци.

Тишо погледна гордо към Трибуна Спортклуб, там където по принцип е неговото място, а в очите му се четеше непримиримостта скоро отново да е с мегафона, с гръб към терена, но с лице към неговото семейството - момчетата от Лаута Арми.