4,5 млрд. лв. губи хазната годишно от измами с налози, според експерти от НАП 4,5 млрд. лева годишно не влизат в бюджета заради данъчни измами, твърдят експерти от НАП. Според тях има хора, фирми и цели сектори, които или изобщо не плащат данъци, или внасят само част от тях.
Парите стигат за построяването на три магистрали като “Струма”, за пенсиите за 2 години или за заплатите на чиновниците за година. Ако се добавят и загубите от контрабандата, главно на акцизни стоки, щетите набъбват почти двойно.
В топ 5 на бизнесите, които крият данъци, влизат електронната търговия, мултинационални вериги, търговци на горива, фирми с големи касови наличности и заведения по курортите. (Какви са схемите при различните рискови данъкоплатци - виж каретата).
В челната десетка пък попадат работодатели, които плащат ниски заплати заради подозрението, че остатъкът се дава на ръка.
За да се справи с опитите за измами, от 2016 г.
НАП ползва
специален
софтуер,
който оценява рисковите зони и компании и ги подрежда в списък за проверки. Тези зони са три - с нисък, среден и висок риск.
Според запознати данъчните са задължени да влизат за проверка в първите веднъж на 36 месеца, при вторите да отиват поне веднъж на 18 месеца, а високорисковите биват проверявани задължително всяка година, а дори и по-често.
Запознати разкриха още, че
оценката и
подборът на
рисковите зони,
фирми и стоки
стават по
136 критерия
Сред тях например са: фирма декларира загуби няколко поредни години, а акционери и собственици обявяват високи лични доходи или плащат големи лизингови вноски, наемат офиси на скъпи улици, имат мощен автомобилен парк.
Съмнителни за данъчните се оказват и чести трансфери на пари или ценни пратки от и към чужбина. Особено ако получателите са различни. Подозрително се оказва и честото инвестиране в имоти, които периодично се продават. В черния списък попадат дружества, които декларират много оборот от внос или износ, но нямат склад, нямат договор за наем на такъв или договори със спедиторски компании.
Данъчните много често искат от банки и небанкови институции информация за това кои компании работят предимно с оборотни заеми и нямат офиси. Инспекторите стават подозрителни и ако фирма прави голям брой сделки с много посредници, без това да се налага от характера на дейността им, защото сделките може да са кухи, за да се точи ДДС.
Малки компании пък могат да си навлекат проверка, ако имат много банкови сметки, често ги закриват и откриват нови. С наличните пари в каси
крият печалба Това е последната разкрита от данъчните чисто счетоводна операция за укриване на данъци и осигуровки. 1300 компании декларираха в НАП, че държат по над 1 млн. лв. в касите си, т.е. 13 млрд. лв. би трябвало да са налични. Проверката на данъчните обаче показа, че това са фиктивни суми, а парите са похарчени за лични нужди на собственици и акционери, които данъчните не биха признали за разход. Примери за това много - скъп ремонт в къщата на собственика, за командировка до Сейшелите на съдружник или за разпределение на дивиденти между всичките съдружници - примерно по 20 000 лв. на всеки три месеца. Без обаче да се плати дължимият 5% данък дивидент.
Все още проверката продължава, за да се отчете колко от тези пари са били налични и са използвани законно и колко са били фиктивни. Вериги от фирми точат ДДС с бази в
съседни държави Най-големите щети за хазната идват от схеми при търговията с горива и от такива за източване на ДДС. Схемата се нарича въртележка. Според инспектори в нея участват румънци, сърби, българи и гърци. Регистрират се кухи фирми - по 30-40 във всяка от държавите, които се обявяват като чужд инвеститор.
Започва огромен износ и внос между съдружниците, но той е само по документи. След като дължимият ДДС е изчистен на хартия, стоката се продавала, без да се плаща данък. Последната модификация на тази схема е износ извън ЕС, най-често до Дубай.
При проверка НАП праща запитване към колегите си от съответната държава. Отговорът идва до 6-8 месеца, а през това време компанията вече е закрита. По прогнозни оценки на данъчните загубата за бюджета от подобни схеми е в рамките на 800 млн. до 1 млрд. лева годишно. Компании преразпределят
печалби Схемата копира прилаганата от “Гугъл” и “Амазон”, само че на ниво държава, а не Европейски съюз.
Посочва се като база държава с най-ниска ставка и данъците се плащат там. В останалите страни се отварят офиси, които извършват дейност, но не внасят налози.
Освен нея се прилага и законното преразпределение на печалби и загуби в рамките на компанията-майка и дъщерните дружества. Това най-често става чрез раздуване на разходите в клоновете на компанията. След като те се приспаднат, брутната печалба спада около три пъти.
От нея също се вадят разходи, например за търговската марка на чуждестранен собственик, и така се намалява данъчната основа. Прогнозните загуби годишно са поне 800 млн. лв. Заведения по курорти масово не
обявяват обороти Две акции по летните курорти и една по зимните изкара на светло близо 1 милиард лева оборот допълнително само през трите пикови за туризма месеци.
Ощетяването на хазната става основно чрез укриване на обороти. Изваждането им на светло вдигна и приходите от корпоративни данъци и тези върху доходите на физическите лица.
Над 500 данъчни инспектори наблюдаваха за отчитане на обороти и издаване на касови бележки, както и за движението на рискови стоки, включително алкохол и тютюневи изделия.
Под постоянно наблюдение бяха подложени борси и тържища в близост до курортите, като там дежуриха денонощно служители на “Фискален контрол”. Търговията по интернет прави
5 млрд., но не плаща
500 млн. данък През магазините за онлайн търговия годишно минава оборот от около 5 млрд. лв., което означава, че от тях в хазната трябва да влизат поне 500 млн. лв. Приходите от този вид търговия обаче са десетки пъти по-ниски.
Инспекторите на НАП са установили две работещи схеми. При първата търговията осъществявали физически лица без фирмени регистрации. Част от тях използват за адрес пощенски кутии и не могат да бъдат открити при проревка. Втората схема работела с регистрирани компании, включително по ДДС.
Някои от нарушителите издавали касова бележка, но не за всяка продадена стока, а банковите преводи или наложените платежи не били осчетоводявани. При ревизиите било установено, че при поръчки за по-дребни суми всичко е изрядно, а по-големите не се записват в дневника за покупко-продажби.
Имало и фирми, работещи изцяло в сенчестата икономика. Засичането става лесно чрез данни, подавани от куриерските фирми и съпоставка с данните на компаниите. При горивата се губят 1 млрд. лв.
от схема с масла В България влизат огромни количества базови масла, по обем достатъчни да задоволят целия ЕС, твърдят данъчни експерти.
Всъщност само на хартия вносът се оформя като масла, а на практика това са горива. Обработката им става основно в т.нар. митнически складове, където все още няма измервателни уреди.
По документи оттам се изкарва тежко гориво, което трябва да се използва само за отопление и акцизът му е десет пъти по-малък. Плаща се и много по-малък ДДС, тъй като крайната цена е ниска.
Проверки на НАП установили, че гориво всъщност се продава по бензиностанциите. За първи път тази проста, но ефективна схема разкри покойният бивш шеф на митниците Ваньо Танов.
Новото в нея било, че участниците в нея вече правели виртуални вериги от фирми с компютърни системи, които генерирали празни обороти с цел връщане на данъчен кредит.
Загубите за бюджета от тази схема се оценяват на 1 млрд. лв. на година.