Страхът е това, което е съхранил човека до онзи етап, в който е станал достатъчно умен, за да използва оръжия, за да се защити от хищниците. Лошото е, че сме развили в еволюцията си един краен вариант на страха и той се нарича фобия. Това е психическо състояние, при което даден човек изпитва такъв голям ужас от обект, субект, предмет или ситуация, че буквално губи здравия си разум и прибягва до първичните си инстинкти.

Арахнофобия (страх от паяци) – Факт е, че хората най-много се страхуваме от паяци. Когато са малки, ние не виждаме детайлите от тяхната структура и това е малко по-успокояващо, но е факт, че именно малките видове са онези, които са най-отровни. При големите разновидности на животинката можем спокойно да отличим безбройните очи, косматите крачета и големи зъби, с които паяците нападат плячката си. А мисълта, че можем да се оплетем в паяжината на тази земна твар, е нещо

Офидиофобия (страх от змии) – Ето това е фобия, която е по-добре, че я има. От влечугите няма по-смъртоносен вид от този на змиите. По-голямата част от тях на планетата са отровни, а известна част са и доста агресивни. Да, това им е защитен механизъм, но така или иначе опасността от нараняване в следствие на контакта ви със змия е доста плашещ момент. Е, има и змии, от които не бива да изпитваме ужас, но е добре, когато спазваме дистанция.

Акрофобия (страх от височини) – Тук всичко е въпрос на възприятия. Тренираното човешко око често не приема дадена височина като възможност за безкрайно падане и смърт, а по-скоро за своеобразно житейско изкачване и изживяване. Но на света има много хора, които обичат да чувстват земята под краката си и да не виждат нейния край. Обикновено това са хора, които са родени и израснали в равнинни местности и градове.

 Кинофобия (страх от кучета) – Ето ви и нещо изненадващо. В предните няколко случая е лесно човек да намери обяснение на страха, но да се плашиш до такава степен от кучета, че да губиш разсъдъка си, това вече е странно. Неслучайно ги наричаме „най-добрият приятел на човека“, но ето, че мозъкът ни може да действа толкова нелогично, че дори да ни отблъсква от най-любвеобвилните създания на света.

Астрафобия (страх от гръмотевици и светкавици) – Едва ли има дете, което да не се плаши от вцепеняващия звук, който издава една гръмотевица. Всеки човек трябва да е респектиран от силата на майката природа, защото светкавиците са едно от най-впечатляващите природни явления. Да, те имат физическо обяснение, но това не ги прави по-малко плашещи.

 Клаустрофобия (страх от малки пространства) – заема седмото място в класацията. Тук всичко опира до личното пространство на човек. Всеки иска да има малко парче атмосфера, което да нарича свое, но при едни е малко, а при други доста голямо. Хората, страдащи от клаустрофобия, биха искали винаги да знаят, че светът не е затворен между четири стени.

Мизофобия (страх от микроби) – Всички сме гледали „Монк“ и всички сме се забавлявали на неговата мизофобия, но тя е истински проблем в обществото. Всеки, изпитващ ужас от микро организмите в нашия свят, трябва да прочете „Война на световете“ или поне да гледа филма, за да разбере, че микробите не са ни само и единствено врагове. Те са причината да сме изградили имунната си система по начина, по който е сега.

 Аерофобия (страх от летене) – Всеки от хората, изпитващи този страх, смята, че мястото на човека е долу на земята, а небето е територия на птиците.

 Трифофобия (страх от дупки) – Ако сте нормален в това отношение, ще смятате, че трифофобите са хора, които си измислят разни глупави теории за обектите с дупки по тях, но не бързайте да ги заклеймявате. Тяхната фобия е свързана с погнусата от незнанието на това, какво може да има в една дупка. Това да някъде е и в основата на всеки един човешки страх – незнанието.