95-годишен ветеран от Втората световна война призна, че най-трудните 20 дни в живота си и прекарал в тила на фашистите. Там обаче хапнал и най-вкусната храна на света.Валентин Григориев завършил геология и бил длъжен да изкара практиката си. Затова, въпреки настояването да замине веднага за фронта, бил принуден да се обучава. През 1941 година се записал доброволец в Московската стрелкова дивизия.
Григориев бил разузнавач, изпратен в тила на немците. Успели да се доберат до целта и в продължение на 20 дни той и още 21 войници разузнавали терена. Това са били най-тежките 20 дни в цялата служба, но най-трудното тепърва предстояло – връщането. Когато получили заповед за връщане, трябвало да минат през минно поле. Трима души били ранени по време на операцията, но останалите успели да ги пренесат на безопасно място, разказва ветеранът пред „Блокнот”.
Когато видях нашите бойци, бях много гладен. Един от тях ми протегна крайче ръжен хляб. Не бях ял четири дни, пред очите ми имаше черни кръгове. И когато усетих вкуса на хляба, разбрах, че това е най-вкусната храна, която някога съм вкусвал, казва Григориев и допълва: Такова нещо никога повече не съм ял.
Посрещнал победата в Москва с чин майор. След войната започнал работа, по нищо не се различавал от останалите хора. Ние умеехме да воювахме, но умеехме и да се трудим, допълва той. А на въпроса: как достигна до 95 години, отговаря: „Не пия, не пуша, но главното е – много работа!”
Григориев бил разузнавач, изпратен в тила на немците. Успели да се доберат до целта и в продължение на 20 дни той и още 21 войници разузнавали терена. Това са били най-тежките 20 дни в цялата служба, но най-трудното тепърва предстояло – връщането. Когато получили заповед за връщане, трябвало да минат през минно поле. Трима души били ранени по време на операцията, но останалите успели да ги пренесат на безопасно място, разказва ветеранът пред „Блокнот”.
Когато видях нашите бойци, бях много гладен. Един от тях ми протегна крайче ръжен хляб. Не бях ял четири дни, пред очите ми имаше черни кръгове. И когато усетих вкуса на хляба, разбрах, че това е най-вкусната храна, която някога съм вкусвал, казва Григориев и допълва: Такова нещо никога повече не съм ял.
Посрещнал победата в Москва с чин майор. След войната започнал работа, по нищо не се различавал от останалите хора. Ние умеехме да воювахме, но умеехме и да се трудим, допълва той. А на въпроса: как достигна до 95 години, отговаря: „Не пия, не пуша, но главното е – много работа!”
