Напускането на Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ е тежък и единствен прецедент в 150-годишната история на БАН, при което учени решиха да напуснат храма на науката. Причината е основателна - хроничен недостиг на пари за заплати и научни изследвания, заяви в словото си на тържеството събрание за Деня на будителите в БАН акад. Дамян Дамянов - член на Събранието на академиците и член-кореспондентите в БАН, предаде БТА. 

Той постави въпроса "защо само този институт надигна глава" и каза, че причините са най-малко две. Първо, дейността на НИМХ е приложна и е ежедневно важна за държавата, а това може да се използва по спекулативен начин. "И второ, това е институтът с най-много имоти, към които държавата отдавна проявява интерес и прави опити да сложи ръка върху тях", заяви акад. Дамянов.

Имаше преговори за НИМХ и беше подписано споразумение, в което беше обещано да се спазва Законът за БАН и автономията на Академията, припомни акад. Дамянов. По думите му, когато напрежението заглъхна, в преходните и заключителните разпоредби в Закона за бюджета са залегнали "постановки за ултимативно отделяне на НИМХ и за усвояване на имотите му до края на годината". Обещанието от предишния преговорен процес за спазване на автономията, уважението и правилата на институцията БАН се забравиха, посочи акад. Дамянов.

В словото си той цитира и данни от проучване на "Алфа рисърч", според което 87 процента от българите очакват науката и технологиите да разкрият повече възможности за бъдещите поколения. В представите на българския народ БАН е най-уважаваната институция в страната - с около 50 процента одобрение, в Академията българите разпознават основния създател на научни резултати и днес и в бъдеще, отбеляза акад. Дамян Дамянов.

За празника учени от деветте научни направления на БАН получиха дипломи за най-цитирана статия през изминалата година. Слово за Деня на народните будители произнесе проф. Румяна Дамянова от Института за литература на БАН, а доц. Крум Бъчваров от Националния археологически институт с музей представи резултатите от мащабно научно изследване на ДНК материал, даващ информация за живота в Югоизточна Европа и Анатолия през късната праистория.