След като президентът Плевнелиев потопи в скръб т.н. журналисти, прехранващи се с интриги и хули относно потенциалния му втори президентски мандат, вчера Ирина Бокова яхна вълната на отрицанието. Осведоми ни, че и тя няма да се кандидатира- не че сме очаквали да се доведе до просешка тояга с българска заплатка спрямо милионите, насъбрала и похарчила за апартаменти в Ню Йорк…

 

Множат се сигналите на отказващите се. Дори и Ивайло Калфин, единственият професионален кандидат-президент у нас според залаганията на букмейкърите от жълтите павета, вече ни уверява, че ще ни лиши от себе си в качеството на кандидат за президент.

 

 

На 8 февруари Министерският съвет оповести, че Кристалина Георгиева няма да се кандидатира за генерален секретар на ООН (но не и за президент- обаче аргументите за нейния отказ в името на поетия ангажимент в Европейската комисия са напълно валидни и за президентския пост в България, ако не са лицемерно формулирани).

 

http://offnews.bg/news/Politika_8/Kristalina-Georgieva-niama-da-se-bori-za-posta-v-OON_623809.html

 

„Мъртвата” й кандидатура беше разровена тези дни от списание „Политико”, според което не било невъзможно тя все пак да бъде номинирана. Така е. Хипотетично всяка една държава може да я издигне, но не й България, която вече се изказала ( от името на Русия, без да си го признава) с участието на Бокова в състезанието, в което явно е пусната с цел да изгори- тъкмо това се случва с най-ранните кандидатури

 

На 14 май Борисов заяви ( за последно?) , че само се пошегувал относно вероятността да стане президент, ако продължават да му опъват нервите ( коалиционните партньори).

 

При тази лавина от негативизъм спрямо нашите очаквания да научим кой ще командва парадите на гвардейците и ще раздава ордени, чувството ни за осиротялост нараства до тревожни нива. Мисля си обаче, че тъкмо по тази причина пеленгаторите на нашия спасител от комунистите, от правителствата на Станишев и Орешарски, борецът за най-успешното преодоляване на икомическата криза в световен мащаб, са доловили драмата ни. Няма да ни изостави в тази суша от кандидатури като риби на сухо.

 

При и откриването на рибарско селище вчера той посочи, че дори и рибарите (му) се радват, а проблемът на БСП била паниката той да не изпадне в паника. http://www.burgasinfo.com/news/view/2/57254/.

 

За Борисов можем да сме сигурни в две неща:

 

Първо, че се нагърбва лично с решаването на всички важни задачи в държавата- от споровете във футбола, до разпределянето на порциите чрез държавните поръчки ( спира ги и пуска, за което ни уведомява, за да знаем, на кого дължим тази държавническа строгост). Изключение прави „само” всичко, свързано с интересите на Русия- по този въпрос великодушно оставя да се пържат президента, външния и военния министър, заедно с Брюксел, с който с голямо съжаление се чувства принуден да се съгласява за санкциите срещу Москва в името на едни милиарди.

 

И второ, последното изказване на Борисов винаги е предпоследно. Ярък като ядрена експлозия е примерът в това отношение със серията взаимно изключващи се негови застъпвания и отстъпления около проекта АЕЦ „Белене”.

 

Така че, при толкова много изключени потенциални кандидатури за президент, никак не е изключено тъкмо неговата да се окаже най-малко изключена.

Веднъж президент, завинаги президент, каза Плевнелиев.

Веднъж спасител на България от една криза, винаги спасител- и от кандидапрезидентската криза също.

Share on Facebook