8 май е почивен ден – използвайте го за разходки, среща с приятели и каране на велосипеди например. Културната програма се възобновява от утре. Ето и два акцента от нея:

"ТУРБУЛЕНЦИИ" в Драматичен театър Пловдив

С участието на Боян Арсов , Елена Атанасова , Елена Кабасакалова , Мариана Йотова , Мила Люцканова , Сотир Мелев , Стилиян Стоянов , Тони Карабашев

Според Питър Брук за да съществува театър, са нужни само двама души и празно пространство, единият да наблюдава как другият преминава през празното пространство. Този спектакъл и работата ми по него са посветени именно на тези двама души – актьора и зрителя, в празното пространство, нищо повече, нищо по-малко.

Обичам човека, интересен ми е, често ме плаши, но още по-често ме омагьосва със своята творческа природа и нагон за игра. Играем от малки, играем на лечители, любовници, родители, деца, артисти, а после, когато пораснем, пак продължаваме да играем, разменяме си ролите или ги дублираме, но не спираме играта. Понякога сме се опиянили от играта дотолкова, че отдавна сме забравили за нея и подменяме сънуваното с истинно и обратно. Играещият човек и неговата гранична природа, неговото драматично живеене, неговото поетично общуване, неговото умение да влиза и излиза от топло в студено без преход и предупреждение, неговото твърдо решение, че предпочита играта пред статичния реализъм на обективния живот, са моето вдъхновение за този спектакъл. Това е спектакъл по текстове, написани от актьор за актьори, чиста актьорска енергия, водовъртеж от стил, маски, детска искреност и полет. Тук режисьорът е само акушер – помагаща ръка на раждащия се творчески живот в празното пространство на черната кутия.

"ВЪЛЦИ" в Драматичен татър Пловдив

С участието на Герасим Георгиев – Геро , Добрин Досев , Ивайло Христов , Венелин Методиев , Красимир Василев , Димитър Банчев , Алексей Кожухаров , Димитър Димитров , Троян Гогов , Симеон Алексиев , Ивана Папазова , Мария Генчева , Анелия Ташева , Русалина Чапликова , Костадинка Аратлъкова , Иван Костадинов

В спектакъла „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев българинът прави опит да се споразумее и с бога, и с вълка, мъчително заменя вълчия вой с човешки думи и божие слово. Срещу този опит стои вековната привичка словото да се приема не като познание, а като сопа; не като средство за любов, а като оръжие за отмъщение. Героите напускат безсловесния бит, за да се озоват в битие без бог, пълно единствено с хора. И това е страшно.

„Вълци“ е огледало на душевното ни оскотяване като народ, на лутането ни в търсене на правия път към Бога, на отдалечаването ни. Това е история за зеещата дупка, за срутения мост между живите и мъртвите, за дуварите, които вдигаме в себе си. Тук звярът сразява вярата, а на нейно място идва джанковицата. Най-ясно това проличава в развитието на образа на поп Никодим, изигран от непрофесионалиста Иван Костадинов, портиер на театъра в реалния живот – абсолютната противоположност на останалите актьори на сцената и извън нея, поради което и стоящ в идейния център на представлението. Чужд на селото, където вярата не е Вяра, господът не е Господ, проповедникът попива греховете на дивите трънчани с всичката им езическа свирепост. Жадни за кръв и отмъщение, готови на всичко, за да опазят честта си, човек и вълк се сливат в едно. Плячка е вярата. Трънската, християнската – българската.“ – Панайот Стефанов, mediacafe.bg