Днес е Задушница. Една от трите през годината, установени от Църквата. На тоя ден ние си спомняме за починалите наши близки.

За-душница. За душата означава думата. За душата. Нашата - за успокоение, и тяхната, на покойниците - спомен за тях, защото ако и да не са телесно с нас, както казва свети Теофан Затворник, душите им навсегда са с нас и край нас. А споменът за тях живее вечно в съзнанията и сърцата ни, макар и често да поизбледнява с годините.

Задушницата днес има особената роля в нашия живот, а именно тая - да се простим с нашите починали близки, за да можем със спокойни сърца и, че сме изпълнили онова, що се очаква от нас - почитането на паметта им, да влезем спокойно и със съвест, напоена с благодатта на молитвите на покойниците наши, в душеспасителните пости.

За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

Да се помолим за тях да им се прости всяко волно и неволно прегрешение и по милостта на Господа Бога Нашего Иисуса Христа, те да са на място злачно, на място покойно, където пребивават всички праведници.
 

Бог да прости!