Красимир ДИМОВСКИ

 

Гръмовното признание, че българската армия не може да изпълнява задълженията си по конституция, се провря някак незабелязано между родното и международното положение. На военен език това означава, че не може да отрази агресия, на цивилен - че сме със свалени гащи. Явно за бойния ни вик "На нож", след който ни обявиха за прусаците на Балканите, ще си спомняме вече само по кулинарните предавания. И това е логично, защото на гърба на армията доста хора се оядоха, като преди това я сготвиха. Действащи ракетни комплекси бяха нарязани на салата, апетитните имоти - оглозгани до кокал и прочие угощения за приближени. Така професионални лапачи победиха професионалната ни войска, която вече може да се побере в един от хотелите им.

Остава да се утешим с дивидентите, които можем да извлечем от липсата на армия.

Първо, с признанието си, че хич я няма, спестихме много пари и човешки ресурс на чуждите разузнавания и можем да претендираме да ни преведат спестеното като дарения.

За какво ни са зенитни комплекси срещу бомби с обеднен уран, след като у нас той просто си тече от чешмите? 

Една бомбардировка по гъсто застроения ни морски бряг ще ни спести милиарди, които трябва да платим от джоба, когато ще се наложи да рушим бетонните чудовища.

Ако някой враг, не дай боже, си набележи Пловдив, тротоарите няма как да станат по-разрушени, отколкото са сега, но пък ще имаме оправдание.

Ще се оправдаем и за запустелите ниви, за които чужденците се чудят защо не ги поразровим, след като сме толкова бедни, та някоя заблудена ракета може да го стори вместо нас.

Или пък Ким Чен Ун може да нападне Видинско от любопитство, за да види коя е тази европейска територия, по-бедна от Северна Корея. Стига да не се уплаши от периодично взривяващите се наши военни складове повече, отколкото от  самолетоносачите.  

Една неотразена атака  може да унищожи до основи паралелната държава, на която Нинова толкова се заканваше. Само дано не я свари вътре.

И в края на краищата, както казваше Чърчил - какво да отбраняваме, ако спестим от културата и образованието. Ние спестихме достатъчно. Дотам, че ако един ден имаме силна армия, тя ще трябва да отбранява само силиконовите бомби.

А те могат да се отбраняват и сами. И да атакуват и превземат. /Марица.бг