Дайте да се разберем още в началото. Няма нужда да бастисваме цели оранжерии с маргаритки, късайки листенцата им, само и само да се отърсим от нездравословни илюзии.

Не може някой да ви обича, ако не знае за съществуването ви.
Жените понякога се вкарваме в такива филми, че дори Али Макбийл би ни завидяла.
Отивате с огромна неохота на бачкане, а в асансьора забързаната ви гръд се блъска в гърба на доволно височък господин, когото виждате за пръв път. Оказва се, че новият колега работи в дъното на коридора, а вие обричате цяла гора на гибел, защото не спирате да копирате един и същи документ на ксерокса, който услужливо е позициониран пред кабинета му.

Нищо че сте отказали цигарите преди петилетка. Отново захапвате фаса, за да може да се наслаждавате на любовния си блян на паркинга пред бизнес сградата. И така неусетно минават девет седмици и половина, в които вие сте отчаяно и безвъзвратно влюбени в нищо неподозиращия ви интимен партньор (!).
Разучавате ежедневния му маршрут, въоръжена с услужлив фотоапарат и с усърдието на турист японец.

Холът ви е осеян с колажи, на които вие сте булка, а той-младоженец. На други сте горди родители на момченце и момиченце, събрали доста нескопосано ДНК-то ви. Не защото не сте красива двойка, а защото сте използвали вместо генно компютърно инженерство, което сте изучили благодарение на аматьорски софтуер, нямащ нищо общо с Photoshop-a.

Във всеки аутлет, в който се озовете, питате чинно продавачката за мъжката колекция, представяйки си реакцията на „любимия” ви, когато му подарите тъмносиния блейзер със златни копчета.
Не мигвате по цяла нощ, унесена в сексуалните си фантазии, които биха изчервили и най-ловките любовници, останали в историческите анали. Правите такава сладка любов, че сте на крачка от това да изпаднете в хипергликемична кома. Само дето той не подозира грам, че вие бродирате върху чаршафите общите ви инициали.

„Щастливата” любов може да продължи, докато не „скъсате” с виртуалния си любим, или докато не срещнете по-подходящ, при това реален наемател на сърцето ви.
Истината е, че за да ви заобича някой, трябва да ви забележи. Не е нужно да хвърляте по него прашките си, нито пък да нашарите входа му с любовни графити.
Защото ако излъчваме посланието, че заслужаваме да бъдем обичани, ние ще бъдем. И ако някой предпазлив към любовта мъж се провали в това да ни разпознае като своя половинка, то не ни остава нищо друго освен да вирнем глава и да погледнем в посоката на онзи, който отдавна очаква да привлече взора ни.

Както казва добрата стара Али Макбийл - всичко е в отношението към самите нас.