Сигурна съм, че поне веднъж сте изпитвали жестока нужда да потропате на вратата на апартамента до вас посред нощ, та да спасите съседката, давайки й кислородна маска. Такова стенание, такова вокално оргазмиране, че си е цяло чудо, че на сутринта не страда от зловеща бронхиална астма.

Не че аз не издавам сластни (поне си мисля, че са такива) звуци по време на секс, ама не си позволявам да заглушавам сирените на Гражданска защита.

И макар да обичам да гледам порнофилми, не се имам за Саша Грей или друга порнотруженичка, която непрекъснато свисти Fuck me през зъби в несвяст.

Сигурно на мъжете им харесва да сме шумни и непристойни. Това най-вероятно се дължи на огромното им, но непораснало его, което ги кара до дълбока старост да искат да са в епицентъра на всичкия кеф на тоя свят.

Друго си е да си голямата работа в кревата, дори и да имаш съмнения за качеството на смешните движения, които правиш, след като жената под теб пъшка по-упорито от трифазна помпа, то няма как да си пишман е**ч.

Е, кажете ми как искаме господата да са по-адекватни в отношението си към себе си и към нас, след като цял живот ги лъжем, че са страшни любовници. Ние пъшкаме, симулирайки оргазъм, те се пълнят с повечко атмосфери самочувствие. Най-накрая никаква наслада за нас и безкрайна заблуда за тях.

Да правиш секс с мацка, която оставя белите си дробове върху чаршафите от екстазни крясъци, е в пъти по-егоцентрично, отколкото ако се съвокупляваш с женка, дето мълчи като норвежка сьомга, па била тя и ебаси знойната красавица.

Не съм мъж, но ако бях от другата страна на половата таблица, то без колебание щях да искам да приключа с целия акт на сексуално изтезание, ако трябваше да се чудя дали партньорката ми плете наум, или се чуди колко струват доматите в бакалията.

От друга страна, едва ли бих се изкефила, ако жената, с която обменям телесни сокове, пребелва очи, свива джуки и гърчи тяло така, все едно току-що режисьорът на порнофилма е изрекъл заветното: Камера. Екшън.

Ако ти е кеф, пъшкай. Но ако не ти е, по-добре не лъжи и двама ви, че имаш дори най-малък шанс да прибавиш още едно свършване в плътските си хроники.
В противен случай рискуваш да се озовеш в графата „Пъшкай си, не ми пречиш“, а там никога няма място нито за удоволствие, нито за интимност.