Разсеян бакшиш едва не отне живота на един от феномените в съвременния български театър Камен Донев. Преди няколко дни актьорът, който в края на миналата година успя да напълни „Арена Армеец” със спектакъла си „За сватбите”, навъртя 45 лазарника, но спокойно може да се каже, че те са част от втория му живот, който започва след един инцидент на пътя.
Месец май през 2013 г. не е никак щастлив за Камен Донев. Докато актьорът спокойно шофира автомобила си из София, разсеян бакшиш го връхлита с таксиметровата си кола. От ламарините Донев се измъква със счупена ръка. Налага се операция. Счупването е между лакътя и рамото, а за да зарасне, както трябва, лекарите поставят метал в ръката на актьора. „Травмата ми не беше никак лека”, признава актьорът, режисьор, драматург и хореограф. Всъщност
Камен се разминал с най-лошото
благодарение на бързите си рефлекси, придобити в айкидото.
Малцина знаят, че Донев е толкова добър айкидист, колкото и актьор. С японското бойно изкуство се занимава от години. Признава, че освен като ефективен метод за самоотбрана, разчита на айкидото и за духовно и физическо усъвършенстване.
„Ако едната половина на сърцето ми е в театъра, другата е в залата за айкидо. Това не е агресивно и брутално бойно изкуство като останалите, които гледаме по филмите. То е философия. Докато тренирам, ставам друг човек, дори забравям, че съм актьор”, споделя Донев.
Всъщност в самото начало Донев бил привлечен не толкова от варианта да има умения при самозащита, в случай на нещо непредвидено, колкото от танцувалността, красотата на движенията и грацията в айкидото. Съвсем неслучайно, тъй като преди бойното изкуство, Донев се е занимавал дълго време и с танци. Като дете е бил част даже и от фолклорния танцов ансамбъл „Найден Киров” в родния си Русе.
„Според техниките на айкидо колкото по-силна е атаката, толкова е по-лошо за този, който атакува. Ако атаката е по-лека, значи и последствията ще
са по-леки за него; колкото по-силно замахне, толкова по-сериозно ще падне”, споделя още през усмивка от опита си Донев. Действително, връщайки лентата не много назад във времето, помним, че Камен редовно танцува в спектаклите си. Често е просълзявал с уникален майсторлък, докато
тропа хоро от различни етнографски области
Актьорът, който сам пълни сцената, е роден през 1971 г. в Русе. Мечтае да стане служител на Мелпомена от ранна детска възраст. Завършва „Актьорско майсторство” в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Първата му роля в театъра е като студент в класа на великия режисьор - нямал нито една дума. Сега постановката му „Възгледите на един учител за народното творчество” продължава да е сред най-силните в театралния афиш.
Ситуацията с билетите за нея напомнят на тази, когато предстои концерт на Лили Иванова и ценните хартийки се разграбват за часове. Въпреки, че се играе от 2007 г., Камен Донев все така продължава да гори в постановката, сякаш току-що я е създал. Сваля по пет килограма на представление.
В това са убедени зрителите след всяка сценична поява на Камен. „Такава пот се лее от него, че килограмите просто се смъкват един по един. Но на него сигурно му харесва да се раздава така, „облечен” в нашия роден хумор. Явно не му се и емигрира, за да не се налага и да весели чужди хора”, коментират зрители.
Освен с айкидо и танци вероятно мнозина ще се учудят, че Камен Донев си пада много и по електронни игри. Често ходи и на картинг. Обича да кара колело и дори се придвижва из София на две гуми. Държи да изпипва всичко около себе си, най-вече когато е на сцената. Признава, че там се е провалял само веднъж - със спектакъла „Средиземноморци” в Сатирата.
„Но там
не се провалих като режисьор, а като мениджър
Много трудно се оказа организирането на дванайсет актьори, десет от които бяха звезди. Сам съм си виновен, защото не прецених реално ситуацията. Но пък този провал се превърна в едно второ висше образование за мен. Дадох си сметка, че театърът е машина, която поглъща много пари и в която няма място за илюзии за витаене в облаците. Оттогава не съм си позволил да правя нещо без предварително да го претегля от всички страни”, откровен е Донев.
Още като студент той е номиниран за изгряваща звезда, но накрая така и не му връчват заслужения „Аскеер”. Не иска да бъде номиниран нито за „Аскеер”, нито за „Икар”, защото според него в България няма истинска конкуренция. Но все пак получава „Икар” за ролята на Митя Карамазов в спектакъла „Братя Карамазови” в Пловдивския театър.
Въпреки, че е изключително дискретен по отношение на личния си живот и факти за него в публичното пространство почти няма, не само на сцената, но и в живота му има любов. Преди 6 години Камен Донев стана баща на момиченце, което със съпругата му Петя кръщават Димана. За половинката му не се знае почти нищо, освен че няма нищо общо с актьорския занаят.
Година преди на бял свят да се появи Димана, Камен губи баща си от рак на белите дробове. Основателят на русенския фолклорен танцов театър „Найден Киров”, Иван Донев,
напуска земния свят в един ден с Велко Кънев
Диагнозата му поставят през 2009 г., но Иван Донев не се предава, бори се с нея за живота си. До него неотлъчно през цялото време са съпругата му Румяна и двамата синове - Камен и Искрен. Въпреки страшната си диагноза Донев-старши остава на сцената, за да ръководи ансамбъла до своя край. За последно хореографът стъпва в залата за репетиции през септември 2011 г.
Срещнал Лили на Белоградчишките скали
„В Белоградчик направиха летен кинотеатър сред скалите. Кръстиха го „Гъбите”, защото до входа му имаше скални образувания, които приличаха на гъби. Там за първи път видях Лили Иванова, с нея беше и Борис Годжунов. Идваха Георги Минчев, Стефан Воронов, Мими Иванова и другите първопроходци”, вади поредния колоритен спомен Камен Донев.
Сред тях държи много и на любима смешка на Георги Парцалев, която звучи така: „Той, облечен в бяла престилка, е лекар, при него на преглед идва мургав пациент. Без да вдигне глава от листа, на който уж пише нещо, Парцалев го попита как е името му. „Хасан ал Халед ибн Мохамед ал Сабах ал Хайдар”, отговори пациентът. С неотразимия си глас Парцалев каза: „Последният да затвори вратата!”. И близките скали щяха да се сринат от смях”.
Фанатичка го напада с нож
Въпреки, че е от актьорите, които намират език и с най-натрапчивите си фенове, Камен Донев признава, че понякога някои от тях стават безкрайно настоятелни.
„Гледам да съм максимално учтив и мил. Ако станат прекалено настоятелни, тогава оставям дистанция между нас. Звънели са ми вкъщи, преследвали са ме. Срещали са ме и луди жени. Наскоро една такава ме накара да си помисля, че срещата с нея ще е последното нещо в живота ми - изскочи от тълпата и ми се нахвърли с вдигната ръка, като че ли държеше нож. Слава богу, размина ми се”, кръсти се актьорът.
Анелия ПОПОВА
Месец май през 2013 г. не е никак щастлив за Камен Донев. Докато актьорът спокойно шофира автомобила си из София, разсеян бакшиш го връхлита с таксиметровата си кола. От ламарините Донев се измъква със счупена ръка. Налага се операция. Счупването е между лакътя и рамото, а за да зарасне, както трябва, лекарите поставят метал в ръката на актьора. „Травмата ми не беше никак лека”, признава актьорът, режисьор, драматург и хореограф. Всъщност
Камен се разминал с най-лошото
благодарение на бързите си рефлекси, придобити в айкидото.
Малцина знаят, че Донев е толкова добър айкидист, колкото и актьор. С японското бойно изкуство се занимава от години. Признава, че освен като ефективен метод за самоотбрана, разчита на айкидото и за духовно и физическо усъвършенстване.
„Ако едната половина на сърцето ми е в театъра, другата е в залата за айкидо. Това не е агресивно и брутално бойно изкуство като останалите, които гледаме по филмите. То е философия. Докато тренирам, ставам друг човек, дори забравям, че съм актьор”, споделя Донев.
Всъщност в самото начало Донев бил привлечен не толкова от варианта да има умения при самозащита, в случай на нещо непредвидено, колкото от танцувалността, красотата на движенията и грацията в айкидото. Съвсем неслучайно, тъй като преди бойното изкуство, Донев се е занимавал дълго време и с танци. Като дете е бил част даже и от фолклорния танцов ансамбъл „Найден Киров” в родния си Русе.
„Според техниките на айкидо колкото по-силна е атаката, толкова е по-лошо за този, който атакува. Ако атаката е по-лека, значи и последствията ще
са по-леки за него; колкото по-силно замахне, толкова по-сериозно ще падне”, споделя още през усмивка от опита си Донев. Действително, връщайки лентата не много назад във времето, помним, че Камен редовно танцува в спектаклите си. Често е просълзявал с уникален майсторлък, докато
тропа хоро от различни етнографски области
Актьорът, който сам пълни сцената, е роден през 1971 г. в Русе. Мечтае да стане служител на Мелпомена от ранна детска възраст. Завършва „Актьорско майсторство” в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Първата му роля в театъра е като студент в класа на великия режисьор - нямал нито една дума. Сега постановката му „Възгледите на един учител за народното творчество” продължава да е сред най-силните в театралния афиш.
Ситуацията с билетите за нея напомнят на тази, когато предстои концерт на Лили Иванова и ценните хартийки се разграбват за часове. Въпреки, че се играе от 2007 г., Камен Донев все така продължава да гори в постановката, сякаш току-що я е създал. Сваля по пет килограма на представление.
В това са убедени зрителите след всяка сценична поява на Камен. „Такава пот се лее от него, че килограмите просто се смъкват един по един. Но на него сигурно му харесва да се раздава така, „облечен” в нашия роден хумор. Явно не му се и емигрира, за да не се налага и да весели чужди хора”, коментират зрители.
Освен с айкидо и танци вероятно мнозина ще се учудят, че Камен Донев си пада много и по електронни игри. Често ходи и на картинг. Обича да кара колело и дори се придвижва из София на две гуми. Държи да изпипва всичко около себе си, най-вече когато е на сцената. Признава, че там се е провалял само веднъж - със спектакъла „Средиземноморци” в Сатирата.
„Но там
не се провалих като режисьор, а като мениджър
Много трудно се оказа организирането на дванайсет актьори, десет от които бяха звезди. Сам съм си виновен, защото не прецених реално ситуацията. Но пък този провал се превърна в едно второ висше образование за мен. Дадох си сметка, че театърът е машина, която поглъща много пари и в която няма място за илюзии за витаене в облаците. Оттогава не съм си позволил да правя нещо без предварително да го претегля от всички страни”, откровен е Донев.
Още като студент той е номиниран за изгряваща звезда, но накрая така и не му връчват заслужения „Аскеер”. Не иска да бъде номиниран нито за „Аскеер”, нито за „Икар”, защото според него в България няма истинска конкуренция. Но все пак получава „Икар” за ролята на Митя Карамазов в спектакъла „Братя Карамазови” в Пловдивския театър.
Въпреки, че е изключително дискретен по отношение на личния си живот и факти за него в публичното пространство почти няма, не само на сцената, но и в живота му има любов. Преди 6 години Камен Донев стана баща на момиченце, което със съпругата му Петя кръщават Димана. За половинката му не се знае почти нищо, освен че няма нищо общо с актьорския занаят.
Година преди на бял свят да се появи Димана, Камен губи баща си от рак на белите дробове. Основателят на русенския фолклорен танцов театър „Найден Киров”, Иван Донев,
напуска земния свят в един ден с Велко Кънев
Диагнозата му поставят през 2009 г., но Иван Донев не се предава, бори се с нея за живота си. До него неотлъчно през цялото време са съпругата му Румяна и двамата синове - Камен и Искрен. Въпреки страшната си диагноза Донев-старши остава на сцената, за да ръководи ансамбъла до своя край. За последно хореографът стъпва в залата за репетиции през септември 2011 г.
Срещнал Лили на Белоградчишките скали
„В Белоградчик направиха летен кинотеатър сред скалите. Кръстиха го „Гъбите”, защото до входа му имаше скални образувания, които приличаха на гъби. Там за първи път видях Лили Иванова, с нея беше и Борис Годжунов. Идваха Георги Минчев, Стефан Воронов, Мими Иванова и другите първопроходци”, вади поредния колоритен спомен Камен Донев.
Сред тях държи много и на любима смешка на Георги Парцалев, която звучи така: „Той, облечен в бяла престилка, е лекар, при него на преглед идва мургав пациент. Без да вдигне глава от листа, на който уж пише нещо, Парцалев го попита как е името му. „Хасан ал Халед ибн Мохамед ал Сабах ал Хайдар”, отговори пациентът. С неотразимия си глас Парцалев каза: „Последният да затвори вратата!”. И близките скали щяха да се сринат от смях”.
Фанатичка го напада с нож
Въпреки, че е от актьорите, които намират език и с най-натрапчивите си фенове, Камен Донев признава, че понякога някои от тях стават безкрайно настоятелни.
„Гледам да съм максимално учтив и мил. Ако станат прекалено настоятелни, тогава оставям дистанция между нас. Звънели са ми вкъщи, преследвали са ме. Срещали са ме и луди жени. Наскоро една такава ме накара да си помисля, че срещата с нея ще е последното нещо в живота ми - изскочи от тълпата и ми се нахвърли с вдигната ръка, като че ли държеше нож. Слава богу, размина ми се”, кръсти се актьорът.
Анелия ПОПОВА
