„Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй.” Свещените строфи на Петко Рачов Славейков се превърнаха в рефрен на емоционалната среща на българската общност в Република Сърбия през уикенда.

Вече 17 години шепа ентусиазирани  будители начело с Жарко Евтимов организират фестивал „Българиада във Войводина” в Нови Сад.  Благодарение на тях – членовете на Дружеството за български език, литература и култура, стотици млади хора поддържат жива връзката с родината на своите предци.  

Тазгодишното издание на фестивала събра над 200 участници – ученици от българските школа в западната  ни съседка.  Те пяха и рецитираха строфите на големите български поети, танцуваха в неравноделни ритми.

Правеха го с любов и преклонение, без позьорство и и суетна необходимост някой да ги потупа по рамото и да им каже: „Браво, патриоти!”. Правеха го просто защото за тях това е начин на живот, начин на мислене, възпитание.

„Баща ми е българин. През лятото ходих на почивка на Черно море. Там намерих много приятели. Искам да науча български език, за да си говоря с тях.”

„Имам баба и дядо в Русе. Ходя там за ваканциите и е много, много хубаво.”

„Синът ми  и дъщеря ми са родени тук – в Сърбия, но са българи. Знаят езика, почитат традициите. Така ще възпитат и своите деца.”

Това бяха само част от подочутите истории на нашенците, които макар и извън родината си, на стотици километри от плодородния чернозем, продължават да се самоопределят като българи, да почитат традициите и да предават напред любовта към България. 

Те влязоха в залата, където се провеждаше фестивалът, облечени в официалните си дрехи. Радваха се и аплодираха всяко дете, излязло на сцената. Стояха цели три часа и се наслаждаваха на всяка минута с родната реч и родната музика. На моменти ентусиазмът им създаваше усещането, че са публика на взривяващ рок концерт. Ръкопляскаха френетично, дори когато от сцената звучаха песни като „Кой уши байрака”.

Мнозина от тях бяха пропътували стотици километри – от Босилеград, Димитровград, от Иваново, Панчево и Омоница. Домакините от Дружеството  за български език, литература и култура ги посрещаха с „Добре дошли”, а на финала се разделяха с: „Догодина ще се видим пак”.

 

17-ото издание на „Българиада” бе  урок по родолюбие в най-чистия вид и среща на едно място на множество българи, които спокойно могат да получат титлата будители. Защото със сигурност тази общност на нашенците в Сърбия може да служи за пример не само извън граница, но и тук.

Принос в автентичната атмосфера на „Българиада във Войводина” имаше и пловдивският хор „Евмолпея”. Ангелогласните момичета на диригента Рада Славинска и мениджъра Ганка Янкова поднесоха специален подарък на всички присъстващи гости с изключително красива програма – песните „Татковина” , „Ела, моме”,  „Гиди, Петкано”, „Трендафилчиту, каранфилчиту”, „Седнало е Гьоре”, „Градини в цвят”, „Родна стряха” и „Химн на народните будители”.

Изпяха и песен, посветена на Пловдив, за да разкажат с музика и стих за родния си град. После раздадоха на всички свои приятели подаръци, символ на българското.  „Евмолпея” радва с музиката си българската общност в Сърбия не за първи път.  През годините досега момичета са участвали пет пъти в Българиади в западната ни съседка.  С изпълненията си и тази година пловдивчанките изправиха на крака залата.

Вечерта завърши с импровизиран купон, много танци и песни. Събитието за пореден път потвърди думите, че там, където има и един българин, я има и България.

За чест на дипломацията ни 17-ата „Българиада” бе уважена и от официални представители –  аташето в Посолството на Република България Боряна Пунчева, съветника в Посолството на Република България Ива Крулева, както и историка Йордан Колев от Държавната агенция за българите в чужбина.