България ще бъде 100% зависима от вноса на газ след 15 г., става ясно от нови предложения за реорганизиране на правилата за доставка и търговия със синьо гориво в ЕС, предложени днес от Европейската комисия. Законодателния пакет урежда газовата част от Енергийния съюз.
Брюксел иска да раздели Европа на 9 региона, членовете на които да бъдат задължени да се спасяват взаимно при спиране на доставките. Регионите ще правят общи кризисни планове за извънредни ситуации.
България е поставена в една група с Гърция и Румъния. Според еврокомисаря за климата Мигел Ариас Канете районирането е направено въз основа на сега съществуващите връзки, интерконекторите и възможностите на държавите да си помагат. "Българският регион" не включва Италия, която е част от Южния газов коридор, нито Унгария и Австрия, които бяха по трасето на спрелия газопровод "Южен поток".
Страните членки и Европарламентът ще имат възможност да променят границите на регионите, ако преценят, уточни Канете.
Особено в Източна Европа Европейската комисия иска да бъде създадена възможност за двупосочно движение на газ по интерконекторите, защото лошо свързаните държави като правило плащали повече за синьото гориво. В момента половината от газовите връзки са двупосочни, но почти всички те са в Западна Европа, съобщи комисарят за енергийния съюз Марош Шефчович. Цените в старата част на Съюза са 20-25 процента по-ниски от тези в източните части. Финансиране за тази инфраструктура ще бъде осигурено чрез инструмента „Свързване на Европа“, но страните трябва да вземат решения за реализирането на проектите, добави комисарят.
За да намали енергийната зависимост от Русия, както и от други доставчици, ЕС ще свива енергийното си потребление и ще развива хранилища на втечнен газ. Така "Газпром", който сега има най-голям дял във вноса на синьо гориво, ще трябва да се конкурира с нови вносители като САЩ, Египет, Изрел и Кипър. Запитан дали вносът американския газ, който се добива основно чрез шистов метод, не противоречи на европейските принципи, комисар Канете, каза, че сигурността на доставките е по-важна. За да развие системата ЕС ще построи един терминал за втечнен газ, който да снабдява Балканите и втори за Балтика.
Брюксел ще настоява да гледа предварително всички междудържавни договори за доставки на газ, преди те да бъдат подписани, както и да има думата по оценка на рисковете, свързани с тях. Предварителна проверка ще се прави и на частните, търговски договори, ако те са за срок над 1 г. или дават над 40 на сто от пазара на един доставчик. Клаузите на проектодоговорите ще се проверяват за съответствие с европейските правила за конкуренцията и за енергийния пазар. Неотговарящите уговорки ще трябва да се коригират, преди договорите да могат да бъдат подписани. Столиците ще трябва да пращат в Брюксел данни за договорените цени, количества на доставките, пунктовете на доставяне, а също и договорените действия при кризи и извънредни ситуации. Европейската комисия смята, че така ще подобри прозрачността и ще позволи по-добри условия.
От внесените законопроекти става ясно, че Брюксел се отказва от идеята за общо купуване на газ, за да могат да се договарят по-ниски цени. Отпада и намерението това да е задължително при кризи. Вместо това енергийният комисар Канете заяви, че компаниите са свободни сами при желание да се организират за общо купуване, което и сега било възможно.
Европейската комисия още не е готова с оценката си дали проектът за строеж на газопровода „Северен поток II“, който да доставя руски газ до Германия, отговаря на европейските енергийни правила.
„Въпросът не е само търговски, но и политически“, коментира комисар Канете.
Според неофициални източници Комисията е получила две взаимно изключващи се експертни оценки за проекта. Едната твърди, че Брюксел няма правомощия върху тръби, които минават по дъното на морето, другата – че „Северен поток II“ не отговаря на забраната доставчикът да е и собственик на съоръжението. В момента „Газпром“ държи 51% от проекта.
