Полша се готви за следваща крачка в освобождаването си от (символиката на) съветския колониализъм, обмисляйки идеята да премести в „образователни центрове” всички паметници на Червената армия.

 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/05/25/2765694_polsha_obmislia_premahvane_na_vsichki_pametnici_na/

 

Макар това е добре известно на желаещите да знаят, трябва да отбележа отново, че основанията за подобна политика в България са не просто не по-големи, но направо уникални. Поради простата причина, че в България не е убит нито един червеноармеец заради решението на законното българско правителство да нареди на армията си да не стреля срещу настъпващата Червена армия с цел да се избегнат кръвопролития и разрушения. „За благодарност” съветската агентура сваля правителството в София и СССР окупира царството. Лъжа е, че това е било съгласувано със съюзниците. Сталин просто си „взима” България за себе си. Изнудва западните си съюзници с факта, че войната още не е приключила, поставяйки ги пред свършен факт.

 

На този „свършен факт” с 45 годишно продължение са посветени паметниците на благодарността за съветската окупация в България, издигнати 10 години след нахлуването на Червената армия като „жалони на поробителя” ( по израза на скулптора проф. Любомир Далчев в негово писмо от 29 март 1993 г., съавтор в оформянето на Монумента на окупационната  Червена армия МОЧА). http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=958515

 

След балтийските държави, които имаха късмета да не бъдат признати от САЩ за съветско владение, Украйна и Полша предприемат решителни стъпки към пълно самоосвобождаване от съветската символика. Правят го при утежняващите задачата обстоятелства, в сравнение с България. Защото навсякъде в тези бивши съветски колонии са се водили боеве и са загивали червеноармейци.

 

Върху този факт Москва строи протестите и възраженията си. Докато в България единственият коз на Кремъл днес е…Бойко Борисов. Гордият с личната си намеса във всякакви въпроси властелин на държавата е главният охранител на съветската символика, която не само не е застрашена от преместване в музеите, но и все по-ревностно бива пазена от протестни акции на българите, настояващи лъжата за съветското освобождение на България да бъде пратена там, където й е мястото: сред останалите експонати от епохата на комунизма с чисто идеологическо значение.

 

Онези путинофили, които бранят в лично качество МОЧА в София и му се кланят като на лъжлив пророк щяха са малко екзотично племе на чужда служба  без възможност да повлияе върху преместването на съветските тотеми в случай, че държавата прояви поне малко национална гордост и се разпореди това да стане. Туземните ни съвтофили обаче имат мълчаливата подкрепа на уж проатлантическата ни власт, която се оправдава пред Кремъл публично за всеки американски танк на учение в натовска България, какво остава да допуснат съветското имущество да „пострада” чрез поставянето му в музеите.

 

В съседна Румъния, чиито войски са воювали дори на съветска територия, а след това са оказали яростна съпротива срещу съветското контранастъпление при обрата във войната, все още стърчат съветските монументи, но без да се радват на ухажване и уважение – поради липсата на хрантутена от Москва пета колона. Съответно натовска Румъния с готовност прие американския противоракетен щит, немислим явно в рамките на България, чиито премиер непрекъснато се кълне във вредата от западните санкции срещу Русия, пъшкайки под необходимостта да ги приема заради колективното решение на ЕС и НАТО.

 

Колкото по-голям е отливът на атлантическата вълна от съветските наноси в бившия заден двор на СССР, толкова повече се вижда, че България е остров на съветското спокойствие в периферията на демократичния свят. Кой друг, ако не управляващите, начело с всевластния Борисов, е отговорен за това?!

Share on Facebook