Имам въпроси към всички, които ( основателно) изтъкват голямата заслуга на България за спасяването на десетки хиляди български евреи от концлагерите на съюзната Германия:
Защо българското общество е било в състояние да се противопостави на антиеврейския нагон на германския си съюзник (прелъстил между двете световни войни въображението на милиони българи с обещание да сбъдне българската мечта за обединение на българските земи), но не и срещу нагона на СССР да подгони към своите концлагери натурализираните в България руснаци?
Защо окупираната от Червената армия България не само не е спасила своите „руски евреи”, каквито са били десетките хиляди бегълци от болшевизма, натурализирани със закон в царството, но и с ръцете на съветските слуги тук ги е предало на съветското ГЕСТАПО, наречено СМЕРШ ( Смерт шпионам)?
Защо пагубният съюз на царство България с Германия се оказва доста по-либерален спрямо волята на българите от”съюза” със Съюза на съветските социалистически републики по отношение на преследването на „светските евреи”, т.е. на руснаците , избягали от съветска Русия?
Защо русофилите у нас не протестират срещу факта, че приютените в България руснаци са били преследвани по списъци, съставени в Москва, арестувани и депортирани в лагерите и подземията на смъртта в СССР- или русофилите тук са всъщност болшевици, за които добрият руснак е само болшевикът?
Защо да се гордеем със спасяването на хиляди български евреи, но си мълчим за предаването на хиляди „руски евреи” на заколение на съветските окупатори?
Съюзът на България с онази Германия, е основателно заклеймен, но окупацията на страната ни от СССР и до днес безнаказано бива наричана освобождение. Което означава, че тя продължава да вирее под формата на руски неоколониализъм не само в ключови области на икономиката, като окованата ни с руски корупционни вериги енергетика, но и в съзнанието на бомбардираните с лъжи и с проруски шовинизъм умове на българите.
Share on Facebook
