На 19 март 1991 г. 12-годишният Андрей очаквал с нетърпение да чуе как ключалката на входната врата се превърта и прага прекрачва баща му Васил. Било вечерно време, а хлапакът – изгладнял като вълк. Лакомникът Андрей доволно се облизвал в очакване татко му, майстор кулинар, да сготви поредната вкусна вечерята. Внезапно обаче нещо лошо с дъх на смърт прекъсва семейната идилия...
Андрей с фамилия Арнаудов е днешният водещ и продуцент, а баща му Васил – диригент №1 на България. Вторият вече не е измежду живите, а първият, въпреки че сме свикнали да виждаме от телевизионния екран перманентната му усмивка, всъщност е от мъжете, които плачат често. И намират това за сила, а не за слабост. Преди години в интервю самият той признава, че причината за сълзите му са или жени, или баща му. Особено тягостни са дните преди 19 март.
„Спомня ли си за него, няма как, сълзите ми рукват. Няма да забравя и последния ни разговор. Освен че беше уникален диригент, отличен кулинар,
баща ми беше и пушач
Подхвърли, че прочел статия как пушенето не било толкова вредно. Може би го каза, за да се успокои, тъй като пушеше поне по 3 кутии на ден. После аз седнах да си пиша домашните. И тогава стана най-лошото...”, разказвал е за онзи жесток ден Андрей.
Линейката на „Бърза помощ” пристигнала на адреса за минути, но по-бърза от тях била смъртта. Диагнозата, погубила бащата на Андрей и създател на Софийския камерен хор „Любомир Пипков”, покорил под неговите палки световни върхове, била инфаркт. И тази година, на 1 май, когато е рожденият ден на баща му, Андрей ще почете деня, на който по традиция и фондацията „Проф. Васил Арнаудов” ще връчи своите награди за най-добър диригент.
„Имам особена, духовна връзка с баща си. Нашата връзка бе най-силна последните две години преди инфаркта. Когато имам нужда от помощ, ходя на гроба му и се моля да ме напътства, дори и от онзи свят. Баща ми ме запали към националната идея, възпита ме в любов към българското.
Учеше ме, че истинският национален празник е 3 март, а не 9 септември”, споделя Арнаудов. Наскоро заедно с други популярни лица той създаде гражданско движение за запазване на националното ДНК със същата абревиатура, което ще се бори за стимулиране на раждаемостта и детското здравеопазване, ново отношение към българите зад граница и др.
Андрей има своя теория за произхода на фамилията си. Първият преселил се по нашите земи арнаутин, както са наричали албанците навремето, дал фамилията на Арнаудови. Дядото на Андрей по бащина линия - Борис Арнаудов,
забогатял от търговия с плетени столове
и маси във Варна. Оженил се за Шена – дъщеря на преселници от Егейска Македония в Цариград, и двамата отворили магазин. След пожарите и разрухата от Първата световна война родителите на Шена потърсили спасение у нас. Шена родила момиче и две момчета. Големият син Георги нарочили за музикант, защото свирел от дете на цигулка – и след като записал академията, наистина станал цигулар. А малкият, Васил, родителите калесвали за хирург. Малко преди изпитите за Медицинския университет обаче той попаднал на летен курс по дирижиране в Рилския манастир. Наумил си, че ще става диригент, и успял да се подготви в рекорден срок – само за година.
Вече като диригент, бащата на Андрей завоюва 37 международни награди. Той е и първият музикант №1 на България. Дирижирал е почти всички български хорове. През 1988 г. ръководеният от него „Родина” става хор №1 в света.
Преди години, когато Васил Арнаудов гостува във „Всяка неделя”, Кеворк Кеворкян го пита защо е станал музикант. „Аз не съм музикант, аз съм диригент. Това е да свириш на хор, да знаеш как да организираш хората”, отговаря Арнаудов. Тази реплика днес е издълбана върху паметната плоча пред входа на жилището им на софийската улица „Граф Игнатиев”.
Анелия ПОПОВА
Андрей с фамилия Арнаудов е днешният водещ и продуцент, а баща му Васил – диригент №1 на България. Вторият вече не е измежду живите, а първият, въпреки че сме свикнали да виждаме от телевизионния екран перманентната му усмивка, всъщност е от мъжете, които плачат често. И намират това за сила, а не за слабост. Преди години в интервю самият той признава, че причината за сълзите му са или жени, или баща му. Особено тягостни са дните преди 19 март.
„Спомня ли си за него, няма как, сълзите ми рукват. Няма да забравя и последния ни разговор. Освен че беше уникален диригент, отличен кулинар,
баща ми беше и пушач
Подхвърли, че прочел статия как пушенето не било толкова вредно. Може би го каза, за да се успокои, тъй като пушеше поне по 3 кутии на ден. После аз седнах да си пиша домашните. И тогава стана най-лошото...”, разказвал е за онзи жесток ден Андрей.
Линейката на „Бърза помощ” пристигнала на адреса за минути, но по-бърза от тях била смъртта. Диагнозата, погубила бащата на Андрей и създател на Софийския камерен хор „Любомир Пипков”, покорил под неговите палки световни върхове, била инфаркт. И тази година, на 1 май, когато е рожденият ден на баща му, Андрей ще почете деня, на който по традиция и фондацията „Проф. Васил Арнаудов” ще връчи своите награди за най-добър диригент.
„Имам особена, духовна връзка с баща си. Нашата връзка бе най-силна последните две години преди инфаркта. Когато имам нужда от помощ, ходя на гроба му и се моля да ме напътства, дори и от онзи свят. Баща ми ме запали към националната идея, възпита ме в любов към българското.
Учеше ме, че истинският национален празник е 3 март, а не 9 септември”, споделя Арнаудов. Наскоро заедно с други популярни лица той създаде гражданско движение за запазване на националното ДНК със същата абревиатура, което ще се бори за стимулиране на раждаемостта и детското здравеопазване, ново отношение към българите зад граница и др.
Андрей има своя теория за произхода на фамилията си. Първият преселил се по нашите земи арнаутин, както са наричали албанците навремето, дал фамилията на Арнаудови. Дядото на Андрей по бащина линия - Борис Арнаудов,
забогатял от търговия с плетени столове
и маси във Варна. Оженил се за Шена – дъщеря на преселници от Егейска Македония в Цариград, и двамата отворили магазин. След пожарите и разрухата от Първата световна война родителите на Шена потърсили спасение у нас. Шена родила момиче и две момчета. Големият син Георги нарочили за музикант, защото свирел от дете на цигулка – и след като записал академията, наистина станал цигулар. А малкият, Васил, родителите калесвали за хирург. Малко преди изпитите за Медицинския университет обаче той попаднал на летен курс по дирижиране в Рилския манастир. Наумил си, че ще става диригент, и успял да се подготви в рекорден срок – само за година.
Вече като диригент, бащата на Андрей завоюва 37 международни награди. Той е и първият музикант №1 на България. Дирижирал е почти всички български хорове. През 1988 г. ръководеният от него „Родина” става хор №1 в света.
Преди години, когато Васил Арнаудов гостува във „Всяка неделя”, Кеворк Кеворкян го пита защо е станал музикант. „Аз не съм музикант, аз съм диригент. Това е да свириш на хор, да знаеш как да организираш хората”, отговаря Арнаудов. Тази реплика днес е издълбана върху паметната плоча пред входа на жилището им на софийската улица „Граф Игнатиев”.
Анелия ПОПОВА
