5 милиона нови бедни. Или стабилна безнадежност

Президентският съветник Александър Белоусов прояви наскоро огромна смелост (без ирония) и честно съобщи, че броят на бедните в Русия се е увеличил с почти една трета и ще продължи да расте. Според него, “броят на хората, чиито доходи са под линията на бедност се е увеличила от 10 на 13 процента през годините на кризата”. А до 2019 г. тази категория руски граждани няма повод за оптимизъм: след три години доходите им… в най-добрия случай ще се върнат към нивото от 2015 г., когато кризата вече бушуваше в Русия.

Според статистиката, по време на кризата, броят на бедните (на практика живеещи в нищета) граждани, се е увеличил с  5 милиона души. Това е съизмеримо с населението на страни като Словакия, България, Финландия, Дания, Латвия и др. И това, след като жизнения минимум съвсем наскоро беше “коригиран” от на правителството в посока надолу. Т.е., част от най-бедните руснаци чрез манипулиране на цифрите, са прехвърлени в категорията на по-богатите.

Сега, просто вникнете в ситуацията: кризата в Европа приключи, икономиката там , макар и не много бързо, расте с повече от 2% (средно). Растежът в САЩ е повече от 3,3%, Китай се “извинява”, че не е в състояние да осигури икономически растеж по-голям от 6%. Индия и Южна Африка се развиват добре, в Япония, Южна Корея, Австралия и Индонезия, всичко е нормално . В Бразилия и Аржентина има положителни признаци: властта се смени, промени се и векторът на развитие.

Най-зле е в Северна Корея, Зимбабве и Венецуела, борещи се с проклетите империалисти за щастието на всички народи и в няколко съвсем изостанали страни. И, за наш срам, в Русия, където икономиката се срина два пъти (в сравнение с най-добрите години след 2000 г.). През 2016 г. руснаците печелят по-малко дори от китайците и румънците!

Вие, господа управници, казвате, че вече не сме на колене? А на кои части от тялото седим или лежим?

Ние не се страхуваме от санкциите на Запада? Разбира се. През 80-те години Съветския съюз също не се боеше от тях, сплотяваше се около вождовете и партията на “ума, честта и съвестта на епохата”, мачкаше Сахаров и Солженицин и се бореше с агентите на империализма. Всичко свърши с празни рафтове, купони за храна, дива инфлация и обедняване на населението. Къде, в крайна сметка, е суперсилата Съветски съюз и “водещата и непогрешима” партия , имаща    единодушното “одобрение” на целия съветски народ?

Нещо ми подсказва, че през цялото време обикаляме в порочен кръг. От един вожд – към друг. От трагични сътресения- към нови катастрофи.

Как е възможно, през последните две години, в най-богатата (на ресурси) страна, да обеднеят граждани колкото на европейска държава?! И гордо да продължават да разоряват народа с кражба и некадърност?

Къде е съвестта на тези, които разрушиха и окрадоха всичко, което можеше да се открадне, но продължават да спекулират с “комплекса” за величие на руснаците, гушейки ги вместо с хляб и масло, с лъжливи историйки за възвръщащото се имперско величие?

Може би властниците ще спрат да лъжат, а хората –покорно да преглъщат пропагандистки  басни? Колко още безмълвни милиони трябва да изпаднат в бедност, за да разберат хората: липсата на политически права и несменяема власт, винаги води до къркоренето на празни стомаси, превръщайки нормалния живот на гражданите в една безкрайна борба за елементарно ОЦЕЛЯВАНЕ?

А дотогава… Бедните се увеличават с милиони! Пари няма и няма да има, но се дръжте!

Генадий Гудков

http://echo.msk.ru/blog/gudkov/1773026-echo/

 

Share on Facebook