Европа е в лошо състояние, за да отблъсне терористичната заплаха, която се придвижи от нейния близкоизточен праг в дневната й. Политически разделения, народно разочарование, слаба икономика, отсъствие на лидерство и остра международна нестабилност - съчетанието на всичко това направи западните демокрации изключително уязвими в настоящия момент, пише "Гардиън".

Естеството на заплахата - повсеместна, скрита, импровизирана и произволно насочена срещу цивилни - прави защитата срещу нея невъзможна.

Когато атаките са извършени от нападатели от типа "вълк единак", като например масовото прегазване на хора с камион в Ница миналия юли в Деня на превземането на Бастилията, то проблемът е още по-голям. Все още не е ясно дали нападателят, шофирал тира в Берлин, е действал сам и какви са били неговите мотиви.

Нападението в Берлин можеше да се случи където и да е. И това почти стана. Полицията осуети атака срещу коледен базар в Лудвигсхафен, в Югозападна Германия, планирана от 12-годишно момче от германско-иракски произход. Миналия месец френските власти арестуваха петима души, заподозрени, че планирали нападение срещу коледен базар на булевард Шан-з-Елизе.

Дори Ангела Меркел не е имунизирана срещу негативната политическа реакция, когато терористите нанесат своя удар. Разногласията в нейната управляваща коалиция за политиката й на отворени врати за имигрантите и настървението на германските расистки и ксенофобски крайни партии я тласкат към политическата десница. Тази динамика, ако тя продължи, може да направи съмнителни перспективите й за преизбиране през есента догодина.

Още по-голяма е неяснотата около изхода на президентските избори във Франция следващата пролет, на които Марин льо Пен, лидерката на Националния фронт, вече се очаква да се представи добре. Наблюдатели казват, че нови терористични атаки във Франция, където антимюсюлманските настроения се засилват, могат решително да наклонят везните на надпреварата в полза на Националния фронт.

Подобни отклонения, резултат от обществената реакция, може да се очакват и в Холандия, където гласоподавателите ще избират ново правителство през март. Герт Вилдерс, ислямофобският екстремист, сега е начело в допитванията до общественото мнение.

Разбирането на тактиката на терористите не е сложна работа. "Ислямска държава" и нейните базирани в Европа симпатизанти осъзнават напълно потенциала на нападенията, планирани да бъдат извършени в такъв момент, че да предизвикат политически катаклизми, като експлоатират страховете на хората и очевидната неспособност на политическата върхушка да ги защити. Последващите и увеличаващи се престъпления от омраза, вземащи за прицел мюсюлманите / а също и други религиозни и етнически малцинства/ наливат вода в мелницата на терористите.

От друга страна прогнозите, че електоратът може в паниката си от насилствения екстремизъм да подкрепи политическия екстремизъм, може би подценяват демократичната солидарност, често пъти демонстрирана след терористични нападения.

Примери за това са предизвикателните реакции на парижаните на нападенията срещу "Шарли ебдо" и Батаклан миналата година. Либералната демокрация е често пъти най-силна, когато е най-тежко наранена.

Като оставим настрана Меркел, Европа изглежда още по-уязвима заради това, че както изглежда, й липсват силни лидери, на които може да се разчита. Във Франция Франсоа Оланд е президентът с най-нисък рейтинг, откакто се водят статистиките.

Италианският премиер реформатор подаде оставка. Испания изглежда неспособна да постигне съгласие по въпроса кой да я ръководи. Във Великобритания Тереза Мей стана премиер, без да минава през избори.

Този дефицит на политическа легитимност се простира и до върховете на ЕС, където Жан-Клод Юнкер, конфликтният председател на Европейската комисия, е дискредитиран. Последните европейски избори бяха белязани от рекордно ниска избирателна активност.

А Brexit-ът хвърли ЕС в смут точно в момента, в който той трябваше да оправи финансовите си проблеми, да се справи с миграционната криза и да укрепи защитите си срещу терористите.

Междувременно "Ислямска държава", поставена под натиск в Сирия и Ирак, открито се опитва да пренесе борбата си срещу "врага" в сърцето на Европа. И Европа не може да очаква голяма помощ от фокусиралия се върху вътрешни проблеми Доналд Тръмп. Не е сигурно дали Европа ще може да се справи.
 

/БТА/