В рамките на един ден бивш, настоящ и бъдещ президент се обърнаха с изявления към българските граждани по еднакъв повод макар и с различни правомощия да го направят.

Денят започна в този смисъл чрез телевизионния ефир с Първанов, който ни съобщи как слиза от върха на злополучната си партия АБВ. Гарнира изявата си с яростно нападение срещу действащия президент Плевнелиев, който  никога не каза крива дума за своя предшественик при целия информационен и властови ресурс, който държеше в ръцете си.

Отмъщавайки на Плевнелиев заради неговата упорита добронамереност спрямо безобразията на предходното президентско управление, Първанов днес стигна до истерията да нарича ( своя благодетел по линия на благородното премълчаване на престъпните му деяния в периода 2001-2011 г.) не иначе, а “престъпник”.

Защо Първанов полудя до такава степен, че обяви за престъпление отказа на Плевнелиев да състави двуседмично служебно правителство и ядно съжали, че няма време, за да се задейства процедура по импийчмънт на президента в парламента в последните няколко седмици от мандата му?

Отговорът може и да има някаква юридическа канава, но политическото и чисто човешкото обяснение, според мен, е следното: Плевнелиев му позволи да се чувства “велик” и сега Първанов му отвръща на принципа “никое добро не е останало ненаказано”.

Типично е за подлец, който не може да понесе бремето да е бил за известно ( в минало свършено) време галеник на съдбата при обстоятелства, които превръщат галенето му в отблъскващо зрелище.

Макар и “по-обран” , гневът изригна и в дублиращо изявление на новоизбрания президент Румен Радев, чието нахлуване в политиката Първанов си приписа първоначално като свое откритие, преди неговата кака по партийна линия Корнелия Нинова да му затвори устата след арбитража при Путин.

С по-малко патос, но със същото подразбиране, Радев се изяви с изявление по БНТ, в което на практика каза същото, като Първанов.

“Обраният” Радев посочи, че в конституцията няма хипотеза, при която държавният глава да преотстъпи задължението си за назначаване на служебно правителство на друг.

“От своя страна съм твърдо решен да се придържам към Конституцията и ще оглася състава на служебния кабинет след встъпването ми в длъжност”, каза Радев.

“Патосът на добрите намерения не замества закона”, добави той в извънконституционно изявление в ролята на избран, но все пак бъдещ президент, който не би трябвало да се появява както контрапрезидент по държавната телевизия.

Радев отказа да поеме отговорност за съставяне на служебно правителство с аргумента, че му е рано. Но в същото време ползва ефира на държавната телевизия като че ли е равнопоставен по закон действащ фактор в политиката ( какъвто по конституция не е), за да опонира политически на Плевнелиев секунди след появата му в законната му роля на действащ държавен глава в рамките на правомощията му , дадени от  конституцията.

Първанов и Радев на практика съгласувано нападнаха Плевнелиев, който – да отбележа отново- щади и двамата дори и в тази ситуация.

“Призовавам политическите актьори да постъпят отговорно в създалата се ситуация и да не търсят краткосрочни ползи, пренебрегвайки разпоредбите на закона. Дългото сбогуване с властта не бива да прераства в конституционна криза”, изрече заклинанието си Радев.

Да потърсим “поне” логиката, ако не законноста, в неговата рецитация на думи, чието значение се обръща по смисъл срещу онзи, който ги изрича.

Нима точно избягването на краткосрочни ползи не е мотивът за отказ от създаване на правителство-еднодневка от страна на Пленелиев?

И що за “конституционна криза” се задава от факта, че България няма да се сдобие с обречен на бърза смърт ембрион на изпълнителна власт, зачената от баща, който си отива от този политически свят броени дни след като отказа да оплоди Майка България с едно служебно недоносче?

Първанов и Радев са театрално разгневени. Това личи от факта, че щадят от критики Борисов, смятан за режисьор на еманципирания от него ( по линия на руската зависимост) Плевнелиев.

И Радев ,и Първанов, и Борисов обаче са в един отбор в битката по отстраняването на еманципирания от Москва и непоносим за Кремъл днешен държавен глава на България. Неговото премахване от поста беше задача номер едно, поставена от Путин. Останалото и останалите са проблеми – еднодневки, които руските им началници винаги могат да разместят на шахматната дъска.

Да обобщя за финал.

Първанов (зло)действа по навик и поради факта, че дългата му политическа кариера прави съзаклятника му Борисов зависим от него на къса руска каишка.

1. Борисов мълчи в полза на проруските крясъци.

2. Първанов крещи ( случвало се е и обратното със същия ефект). Еднакво вредни за България, двамата се допълват за пореден път.

3. Радев имитира своя ментор-откривател Първанов. Прави го по – скоро в режим на свободно падане на самолета, който още не е оседлал, но си мисли, че пилотира.

Кое от тези три неща е по-осъдително ( за да не кажа отвратително), оставям на читателите и историята да преценят.

Share on Facebook