Новият шеф на БСП Корнелия Нинова и компания положиха свежи китки пред паметника на последния държавен бос преди Десети ноември – Тодор Живков. Това предизвика истински потрес сред партийната „конкуренция”. В крайна сметка го отнесоха както покойният Живков, така и последният му жив пророк Костадин Чакъров. В телевизионен „боксов” мач по Нова телевизия Асен Генов нанесе на Чакъров „десен прав”, като не остави никакви шансове на екссъветника да се защити, а водещият Виктор Николаев гледаше благо и почти не се намеси.
„ШОУ” обаче реши не само да зададе провокативните си въпроси, но и да изслуша отговорите на Чакъров.
- Г-н Чакъров, защо ви трябваше да ставате курбан заради една жена, та дори тази жена да се казва Корнелия Нинова? Ами че тя е повече син, отколкото червен кадър. Как така изведнъж се превърна в БСП фактор и става ли това без благословията на самия Иван Костов?
- Знаете ли защо? - Защото за пръв път с избирането на Корнелия Нинова за лидер аз повярвах, че честността и почтеността се завръщат в БСП.
Когато беше зам.-министър на икономиката в правителството на тройната коалиция и отговаряше за външноикономическите връзки, при Корнелия Нинова идва делегация от името на група доста значими английски фирми. Разговорът е строго конфиденциален. Хората от делегацията й намекват, че искат да инвестират в България и ако тя направи така, че тези фирми да получат някои отстъпки, тя би могла да има доста значим личен интерес от това. Тя обаче реагира бурно и
направо брутално ги отрязва
Толкова бурно и брутално, че делегацията се видяла в чудо и се наложило след това да й се извиняват. И тази информация я имам не от нея, или от средите на БСП, а от източник от Лондон. Никой друг не знае това. Затова нейното избиране ми върна надеждата, че и в БСП могат да се върнат честните и почтените лидери. Колкото до това, че е била изпълнителен директор на „Техноекспорт” и е участвала в РМД приватизацията на обединението още през 1997 г., това не означава, че е била протеже на Костов, защото тази приватизация не е измислена от него, а си беше заложена още в разработките на Луканов за раздържавяването.
- Какво не успяхте да кажете в несъстоялия се тв дебат с Асен Генов?
- Това, че настъпва дълбока социално-икономическа и духовна криза. Все повече започват да се търсят корените на тази криза и явно, че има нещо неизяснено, защото се връщаме непрекъснато към Народния съд, което, разбира се, не е лошо само по себе си. Това не бива да се заобикаля, но може би най-честният подход е такъв – българската буржоазия управляваше България 45 години – от 1900 г. до 1944 г., БКП управлява от 1944 г. до 1989 г. Нещата са почти огледални –
по 45 г. управление
Би трябвало да ги съпоставим – това ще бъде най-справедливата историческа оценка: В три войни България е обявявана за агресор по време на буржоазното управление – Втората балканска война, Първата световна война и Втората световна война. Имаме въоръжени битки, въстания, преврати и т.н., при които е натрупвана много голяма злоба в българския народ. Възрожденската му енергия и неговата сплотеност като че ли изчезна някъде след Първата световна война и след Ньойския договор. Превратът срещу Стамболийски…Ето ви един пример как нещата се гледат едностранчиво. Една част от политическите сили приветстват Александър Цанков, който прави въоръжен преврат и убива министър- председателя. Същото се мъчат да направят чрез въоръжен преврат Георги Димитров и Васил Коларов, но тяхното се нарича авантюра, тероризъм, престъпление, а Деветоюнският преврат е едва ли не подвиг. Какво излиза?! – Че
историята се пише силно идеологизирано и пропагандистки
Ние имаме много тежки и кървави периоди – атентатът през 1925 г. в „Св. Неделя” и терорът - ляв и десен, преди и след това. Мълчи се и за такива неща като Закона за защита на държавата. За пръв в българската история се въвежда убийство срещу заплащане от страна на държавата. Общо взето, по отчетни документи на вътрешното министерство и това на финансите, за такава „дейност” са раздадени 62 млн. лева, което делено на 50 000 прави около 1500 души отрязани глави. Само по този закон. Не говоря за други убити - в партизанското движение, във Владайското въстание, при Деветоюнския преврат, убитите през 1923 г., през 1925 г., 1939 г. и пр. Ами само убитите при бомбардировките на англичани и американци са някъде около 3000 заедно с ранените, около 15 000 къщи са разрушени, плюс убийствата, които са извършени във Вардарска Македония и Беломорието от българските окупационни войски...Ако всичко това го наредим не като статистика, а като трупове, извинявам се за циничното описание, което ще направя, но
с тези трупове можем да покрием Околовръстното шосе
на София! Да, след това идва Народния съд. Да, той не е венец на някаква справедливост - в него има елементи на отмъщение, на възмездие – това е истината за този съд!...
- Истината е, че извън него има и трупове без съд?..
- Вярно е, аз съм имал възможност да разговарям с Антон Югов. Той ми е споделял нещо, което също би трябвало да се знае: На 10 септември 1944 г. фактическият ръководител на партията е обесеният по-късно първи „дисидент” и страдалец на тогавашното управление - Трайчо Костов. Именно той пише писмо до новия министър-председател Кимон Георгиев, в което иска оръжие. Кимон Георгиев отваря армейските складове и раздава 10 000 цеви оръжие. Според Антон Югов около 5000 единици от това оръжие попадат в ръцете на криминалния контингент, който излиза от затвора,
слага по една лента „ОФ” на ръкава и тръгва да вилнее
Но според мен е време да направим една национална кръгла маса - да отворим всички документи, за да видим за какво става дума.
- Какво ново ще видим, ако разтворим документите?
- Ще видим, че Народният съд не е инициатива на Москва, нито на българските комунисти. На 26 или 28 октомври 1944 г. се сключва примирието между България, Англия и САЩ, с които сме във война. В споразумението за това примирие имаме задължения – България да организира нещата така, че да бъдат съдени и осъдени тези, които са обявили война на Англия и Америка. Това е чл. 6 от този договор, ако не ме лъже паметта. И още:
Тук, у нас, има съюзна контролно-ревизионна комисия, в която има англичани и американци, и която следи за изпълнение на задълженията ни.
Впрочем, да сте чули някой от тях да възразява срещу разстрела на 2 февруари 1945 г.? Да сте чули целият този международен екип да възразява за лагерите в Белене? А под решението за Белене стои подписът на първия подпредседател на Министерския съвет Никола Петков! Там са подписите и на социалдемократите.
И всичко това става под натиска на САЩ и Англия тогава
- Да, но в Белене по-късно са пращани например и много младежи по линия на македонизма, които не са обявявали война на никого?
- Да, да,..няма брилянтен подбор. Никой не е застрахован от такива събития. ХХ век ни остави едно тежко наследство, което доведе до това, че и в новия ХХI век ние продължаваме да се делим на победители и победени, които постоянно са в някакво циклично взаимно преследване. След 10 ноември 1989 г. се надигна една силна вълна на антикомунизъм, която вече премина. Народът все повече започва сам да преразглежда историята си – кой, както може. Но ние се нуждаем от един спокоен преглед, на основата на историческите факти. Например аз съм жив свидетел как Людмила Живкова е получавала по служебен път уникални документи, в които се иска да бъдат изведени от нейния сектор хора на ръководни позиции, заради това, че са искали да се бият като доброволци на Източния фронт срещу Сталин и Съветския съюз.
Людмила хвърляше тези сигнали и документи в коша за боклук и казваше: „Ние сме българи и се нуждаем от ума и таланта на всеки човек!”. При мен са идвали автентични документи, които МВР е изпращало и тя пак е казвала: „Не! Ще работим с всички, които има какво да дадат на България”. Людмила гледаше по този начин на нещата. Къде е тук класово-партийният подход?! /Следва продължение/
Едно интервю на Славей Костадинов
„ШОУ” обаче реши не само да зададе провокативните си въпроси, но и да изслуша отговорите на Чакъров.
- Г-н Чакъров, защо ви трябваше да ставате курбан заради една жена, та дори тази жена да се казва Корнелия Нинова? Ами че тя е повече син, отколкото червен кадър. Как така изведнъж се превърна в БСП фактор и става ли това без благословията на самия Иван Костов?
- Знаете ли защо? - Защото за пръв път с избирането на Корнелия Нинова за лидер аз повярвах, че честността и почтеността се завръщат в БСП.
Когато беше зам.-министър на икономиката в правителството на тройната коалиция и отговаряше за външноикономическите връзки, при Корнелия Нинова идва делегация от името на група доста значими английски фирми. Разговорът е строго конфиденциален. Хората от делегацията й намекват, че искат да инвестират в България и ако тя направи така, че тези фирми да получат някои отстъпки, тя би могла да има доста значим личен интерес от това. Тя обаче реагира бурно и
направо брутално ги отрязва
Толкова бурно и брутално, че делегацията се видяла в чудо и се наложило след това да й се извиняват. И тази информация я имам не от нея, или от средите на БСП, а от източник от Лондон. Никой друг не знае това. Затова нейното избиране ми върна надеждата, че и в БСП могат да се върнат честните и почтените лидери. Колкото до това, че е била изпълнителен директор на „Техноекспорт” и е участвала в РМД приватизацията на обединението още през 1997 г., това не означава, че е била протеже на Костов, защото тази приватизация не е измислена от него, а си беше заложена още в разработките на Луканов за раздържавяването.
- Какво не успяхте да кажете в несъстоялия се тв дебат с Асен Генов?
- Това, че настъпва дълбока социално-икономическа и духовна криза. Все повече започват да се търсят корените на тази криза и явно, че има нещо неизяснено, защото се връщаме непрекъснато към Народния съд, което, разбира се, не е лошо само по себе си. Това не бива да се заобикаля, но може би най-честният подход е такъв – българската буржоазия управляваше България 45 години – от 1900 г. до 1944 г., БКП управлява от 1944 г. до 1989 г. Нещата са почти огледални –
по 45 г. управление
Би трябвало да ги съпоставим – това ще бъде най-справедливата историческа оценка: В три войни България е обявявана за агресор по време на буржоазното управление – Втората балканска война, Първата световна война и Втората световна война. Имаме въоръжени битки, въстания, преврати и т.н., при които е натрупвана много голяма злоба в българския народ. Възрожденската му енергия и неговата сплотеност като че ли изчезна някъде след Първата световна война и след Ньойския договор. Превратът срещу Стамболийски…Ето ви един пример как нещата се гледат едностранчиво. Една част от политическите сили приветстват Александър Цанков, който прави въоръжен преврат и убива министър- председателя. Същото се мъчат да направят чрез въоръжен преврат Георги Димитров и Васил Коларов, но тяхното се нарича авантюра, тероризъм, престъпление, а Деветоюнският преврат е едва ли не подвиг. Какво излиза?! – Че
историята се пише силно идеологизирано и пропагандистки
Ние имаме много тежки и кървави периоди – атентатът през 1925 г. в „Св. Неделя” и терорът - ляв и десен, преди и след това. Мълчи се и за такива неща като Закона за защита на държавата. За пръв в българската история се въвежда убийство срещу заплащане от страна на държавата. Общо взето, по отчетни документи на вътрешното министерство и това на финансите, за такава „дейност” са раздадени 62 млн. лева, което делено на 50 000 прави около 1500 души отрязани глави. Само по този закон. Не говоря за други убити - в партизанското движение, във Владайското въстание, при Деветоюнския преврат, убитите през 1923 г., през 1925 г., 1939 г. и пр. Ами само убитите при бомбардировките на англичани и американци са някъде около 3000 заедно с ранените, около 15 000 къщи са разрушени, плюс убийствата, които са извършени във Вардарска Македония и Беломорието от българските окупационни войски...Ако всичко това го наредим не като статистика, а като трупове, извинявам се за циничното описание, което ще направя, но
с тези трупове можем да покрием Околовръстното шосе
на София! Да, след това идва Народния съд. Да, той не е венец на някаква справедливост - в него има елементи на отмъщение, на възмездие – това е истината за този съд!...
- Истината е, че извън него има и трупове без съд?..
- Вярно е, аз съм имал възможност да разговарям с Антон Югов. Той ми е споделял нещо, което също би трябвало да се знае: На 10 септември 1944 г. фактическият ръководител на партията е обесеният по-късно първи „дисидент” и страдалец на тогавашното управление - Трайчо Костов. Именно той пише писмо до новия министър-председател Кимон Георгиев, в което иска оръжие. Кимон Георгиев отваря армейските складове и раздава 10 000 цеви оръжие. Според Антон Югов около 5000 единици от това оръжие попадат в ръцете на криминалния контингент, който излиза от затвора,
слага по една лента „ОФ” на ръкава и тръгва да вилнее
Но според мен е време да направим една национална кръгла маса - да отворим всички документи, за да видим за какво става дума.
- Какво ново ще видим, ако разтворим документите?
- Ще видим, че Народният съд не е инициатива на Москва, нито на българските комунисти. На 26 или 28 октомври 1944 г. се сключва примирието между България, Англия и САЩ, с които сме във война. В споразумението за това примирие имаме задължения – България да организира нещата така, че да бъдат съдени и осъдени тези, които са обявили война на Англия и Америка. Това е чл. 6 от този договор, ако не ме лъже паметта. И още:
Тук, у нас, има съюзна контролно-ревизионна комисия, в която има англичани и американци, и която следи за изпълнение на задълженията ни.
Впрочем, да сте чули някой от тях да възразява срещу разстрела на 2 февруари 1945 г.? Да сте чули целият този международен екип да възразява за лагерите в Белене? А под решението за Белене стои подписът на първия подпредседател на Министерския съвет Никола Петков! Там са подписите и на социалдемократите.
И всичко това става под натиска на САЩ и Англия тогава
- Да, но в Белене по-късно са пращани например и много младежи по линия на македонизма, които не са обявявали война на никого?
- Да, да,..няма брилянтен подбор. Никой не е застрахован от такива събития. ХХ век ни остави едно тежко наследство, което доведе до това, че и в новия ХХI век ние продължаваме да се делим на победители и победени, които постоянно са в някакво циклично взаимно преследване. След 10 ноември 1989 г. се надигна една силна вълна на антикомунизъм, която вече премина. Народът все повече започва сам да преразглежда историята си – кой, както може. Но ние се нуждаем от един спокоен преглед, на основата на историческите факти. Например аз съм жив свидетел как Людмила Живкова е получавала по служебен път уникални документи, в които се иска да бъдат изведени от нейния сектор хора на ръководни позиции, заради това, че са искали да се бият като доброволци на Източния фронт срещу Сталин и Съветския съюз.
Людмила хвърляше тези сигнали и документи в коша за боклук и казваше: „Ние сме българи и се нуждаем от ума и таланта на всеки човек!”. При мен са идвали автентични документи, които МВР е изпращало и тя пак е казвала: „Не! Ще работим с всички, които има какво да дадат на България”. Людмила гледаше по този начин на нещата. Къде е тук класово-партийният подход?! /Следва продължение/
Едно интервю на Славей Костадинов
