На рождения ми ден, който днес съвпада с Великден, ще постъпя нестандартно с изпреварващи благодарности не само към благопожелателите, но и към зложелателите. Последните ще включа в списъка на моите благодарности за пръв път.

Не ми достига християнски плам в любовта към ближния, който би искал да ме удави в капка вода, признавам. Без да съм ревностен християнин, споделям ценностите на християнската цивилизация, но обръщането на “другата буза” не е най-силната ми страна. Ето защо ще направя малък опит да се преборя с това свое несъвършенство.

Да благодриш на благопожелателите не е трудно. Правя го от сърце и в аванс заради всички добри хора, близки, приятели и непознати, които ме поздравяват за рождения ми ден.

Със зложелателите, ако се погледне откъм парадоксалната страна на зложелателството им, също мога да проявя искреност в благодарността. Поне към онези от тях, които не се крият и популяризират своята злъч в публичното пространство.

Анонимните  сред тях ще подмина с дължимото презрение, но и с благодарност за самопризнанието им за респекта от моята личност, която нападат и кълнат без да смеят да го напряват от първо лице. Ще да съм им “страшен” , ще рече? Или пък подсъзнателно разбират грозотата на анонимните си зложелания?

За останалите зложелатели, които се подписват под хулите и клетвите срещу скромната ми личност, ще отвърна с анонимност , но само по отношение на техните имена. Своето съм свикнал да слагам под всяка една своя публична позиция.

И така: благодаря на всички онези, които и прз изминалата година ме удостииха със злобното си внимание. Сред тях има стари и новопръкнали се политици, един от които взе цял процент на парламентарните избори като лидер на партийка с гръмкото название “Възраждане” . Същият споделил пред мой приятел, че съм първият , който би обесил ( с помощта на Путин, тъй като въпросният “възрожденец” бил не просто русофил, но и откровен путинофил, с което се гордеел). Вторият в списъка му бил Илиян Василев. Престижна за мен компания!

Между неанонимните ми зложелатели има и (набедени) журналисти с достъп до големи аудитории. Един от тях, който се изживява за мой морален съдник от висотата на бившето си величие на спортен коментатор в партийния орган “Работническо дело”, ме почел с обено внмание и тази година в тиражен булеварден вестник, в които ме обявил за някаква единица мярка. Друг пък, беглец от лагер на проамериканското си възхищение към печелившия проруски полюс ( докопал се най-сетне до депутатско място в очертавщия се като най-русофилски парламент в европейска България), редовно ме величае като любим свой враг. Надявам се това да отразява настроенията и на аплодищата го аудитория, с която посмъртно не бих искал да се асоциирам.

Като споменавам толкова важния за формирането на гледна точка у хората медиен инструментариум на омразата, не мога да подмина без дължимото внимание знайните и незнайнте дейци на цензурата, която ми налгат правоверно в поверените им машини за обществено-политически манипулации. Искрено съм им благодарен за този дебилен подход в стимулирането на моята упоритост да защитавам позициите си през пролуките на същата тази тази цензура. Стесняването на рупора води до усилване на ефекта от самозащитните му звуци. Благодарение на този феномен съм спечелил безценни приятелства с личности, антиподи на нищожествата, въобразяващи си, че могат да ме спрат чрез ограничвне на възможностите ми за медийни изяви.

Текстът, който четете в този блог с милионите посещения през годините, е доказателство за положителния ефект от усилията на тези дейци на послушанието пред силните на деня. И едните и другите са ми особена слабост. Благодаря им. Без тяхното съществено спомоществователство блогът ivo.bg , който се е превърнал в мое второ аз, нямаше да го има.

Блгодаря на всички споменати и загатнати. Благодря им най-сериозно и обещавам да оправдая очакванията им на мишена на собственото им безсилие – дано да съм отдушник на душевната им тревога. Амин!

Share on Facebook