„Аз съм Валентина Куцева, на 27 години, от Пловдив. Завърших Английската, висше взех в Германия. Попътувах по света и се върнах абсолютно осъзнато в България. Тук съм на мястото си и съм щастлива.” Така накратко младата дама описва живота си дотук. Но както казват мъдрите, нюансите са важни.

Валентина е една от наследниците на крупната пловдивска компания „Стабил инженеринг”, която от 22 години е на пазара. Занимавам се с маркетинга на петте ни фирми, дава бизнес ежедневието си тя. В другата част от времето се отдава на благотворителност, но не от онази, баналната - „дайте да съберем едни пари”, а далеч по-перспективна и вдъхновяваща. Тя снима мотивиращ филм  за България или пък участва в организации за интегриране на чужденци у нас или българи в чужбина, организира събития, в които успели хора дават рецепти за успех... Принципа "дайте да съберем едни пари" ползва много, много рядко и има собствено обяснение защо. От години нашата фирма спонсорира децата от училището за деца с увреден слух в Пловдив, разказва младата жена. Причината да се спрем точно на това заведение е, че децата там не са се отказали, не са се предали, те се учат, мечтаят да станат по-добри и по-знаещи, посочва Валентина. 

Взех най-доброто от живота по други държави и се опитвам да го приложа тук, сигурна е Валентина. За периода на обучение в Германия говори със специално чувство, тъй като го определя като един от най-трудните. Искала да работи, докато учи, и го направила, въпреки че родителите настоявали да се отдаде изцяло на ученето, а те да поемат издръжката . Момичето обаче си било наумило друго.

В Германия към 2008 година на студентите от Източна Европа не се гледаше с добро око, бяхме като бедните роднини, разказва тя. От друга страна, малцина бяха тези български студенти, които не работеха, а бяха „гледани” от роднините си в родината. Не исках да съм от тях, обобщава Валентина. След като веднъж започнала да си вади парите, се усладило и така от 20-годишна се издържа сама. Дневният режим  на българската студентка в Германия бил кристално ясен - от понеделник до петък на лекции, през уикенда - почасова работа в кетъринг фирма или участия по промоции. Следващите две години на пловдивчанката минават в Сан Диего. Там Валентина, омъжена за американски военнослужещ, се посвещава на професията си, но вече не на теория, както в немския университет, а на практика.

Докато в Германия се почувствах значима, защото успях да получа добра диплома, в Америка лека-полека започнах да се изграждам като професионалист, казва тя. Имаше и добри, и лоши страни животът зад граница, ала в момента, в който се разделих със съпруга си, взех решение да се прибера в България. Без драми и абсолютно осъзнато, подчертава тя.

Сега можете да видите Валентина като лектор на тема „Защо се завърнах в България” и ще бъдете впечатлени от нейната искреност: "Върнах се заради семейството, заради подкрепата, заради едно особено чувство на значимост”. Това може да се случи единствено в родината. Моето желание беше със знанията, които съм получила в чужбина, да помогна на България да се придвижи напред, коментира Валентина. И ако много хора си мислят, че говори така, защото няма други грижи, пловдивчанката уточнява: такива като мен не са малко. Градът и държавата са пълни с ентусиазирани, амбициозни, енергични и позитивни млади хора, оптимист е тя./Марица.бг