През април Васа Ганчева трябваше да отпразнува своя 70-годишен юбилей. През 2011 г. тя си отиде от този свят – обидена и оскърбена. Авторката на „С Вас е Васа” попадна в центъра на скрита камера, устроена от екипа на „Станция Нова”, в която получава предложение за фиктивен рушвет, за да похвали рубриката „Съдебен спор” в седмично печатно издание.
Скандалът около записа със скритата камера обаче отключил криза, в резултат на която Васа Ганчева постъпва в болница. Сестра й Вера тогава цитира лекуващите я лекари, които определили стреса, на който е била подложена Васа Ганчева, като „ураганен”. Днес, пет години след смъртта на Васа Ганчева, нейните най-близки приятели още не могат да повярват, че я няма сред тях. Това споделя в откровен разговор и Богдана Карадочева.
С Васа Ганчева я свързва дългогодишно и истинско приятелство.
- Г-жо Карадочева, колко непрежалима се оказа за вас Васа Ганчева?
- Васа много ми липсва! Все още не мога да повярвам, че я няма. Тя беше личност! Беше прекрасна, талантлива, естет, интересен и ерудиран човек.
Всичко това, което правеше, снимаше, беше пълно с вкус. Васа беше и мой много скъп приятел, изключително гостоприемна, с едно такова фино и елегантно чувство за хумор. Малцина знаят, че Васа можеше и да пее много хубаво. Измисляше от време на време свои специални изрази, които и до днес ние, нейните приятели, използваме в разговорите помежду си. Наистина не мога да си представя, че Васа я няма... Около нея винаги имаше толкова живот, толкова хора и приятели.
- Били сте много често заедно... Но усетихте ли накрая някаква промяна в нея, притеснение?
- Обичах компанията й, говорехме си с часове. Точно преди да си отиде също бяхме заедно. Пяхме до късно през нощта. И през цялото време се усещаше заразно желание за живот в нея. Не, не усетих нищо различно във Васа, никакво притеснение.
Пазя последния смс от нея в телефона си, който
тя ми изпрати от болницата
Трябваше да отида да я видя същия ден, а предишния се бяхме уговорили със сестра й кой кога да отиде. Та Васа ми написа: „Всичко с мен е ок. Обичам те!”. Явно се е чувствала добре психически, но явно някаква инфекция се е получила, преплитане на червата...
- На 29 април тази година Васа Ганчева трябваше да празнува 70-ия си юбилей...
- Да, аз много често мисля за нея, за този ден. Не знам дали това са точно знаци от нея, но мисълта ми е много силна и ясна. И ако мога, отивам да запаля свещичка за нея. Като се сетя само – как прекарвахме денонощия в приказки, много се обичахме. За всичко приказвахме. Беше ми интересно да я слушам, защото тя знаеше всичко.
- Доколкото знам тя прави три филма за вас, последният от които изтрит по невнимание от БНТ...
- Третият филм беше най-хубавият – същият, който изчезна. Нямам представа как. С Васа го търсихме после, до ден-днешен не мога да си обясня как стана така. Във филма бях представена с приятелите си, танцувахме, говорихме, страхотни моменти. Беше пълно и с личности – Тодор Колев, кой ли не... Направен естетско, с вкус. Много ме е яд за този филм, но вече няма значение. И предишните два филма са на същата тематика – за мен, за песните ми, но третият беше най-сполучлив. Васа обичаше да снима и в Пловдив – Старият град, къщите. Намираше тази уютна атмосфера, в която песните някак придобиваха друг смисъл. Страхотна беше тази Васа!
Васа Ганчева
- Знам, че не триете никога телефонните номера, дори и хората вече физически да ги няма...
- Да, точно така. Никога не ги трия. Просто нямам сили да ги изтрия. Не мога да ги изтрия нито от телефона, нито от живота си.
Убедена съм, че ще се срещнем отново
някой ден на небето и пак ще бъдем приятели. Приятелството е като любовта. То е химия. Не ставаш с всеки приятел. Това са предопределености.
- Чувствахте ли някакво огорчение в нея заради онова, което преживя, преди да си отиде? Малко след това вие попитахте: „Защо има толкова злоба и толкова голяма бездуховност”...
- Разбира се, Васа си отиде оскърбена. Това, което стана, е нещо изключително нелепо. Но тя беше широко скроена. Умът й беше елитарен, умееше да преработва всичките тези дребни, мерзки моменти. Беше над дребните неща. И ги прескачаше – като малки препятствия. Не искам да говоря по темата за обидата, която й нанесоха, защото е отвратително. Васа е имала и други трудни моменти в живота си. Но точно тези моменти правят човека силен, а Васа беше силна. Необикновена. Различна. И обществото, и медиите, й дължат повече внимание – защото такива хора няма много на земята. Броят се на пръсти и аз съм привилегирована, че голяма част от моите приятели са точно такива. Вероятно сега, като ни слуша отгоре, че си говорим за нея, се усмихва. Отнасяше се с намигане към живота.
- Какво правеше в моменти на притеснение от или заради нещо?
- Отиваше на фризьор. Много слушаше и моите песни. Знаеше ги наизуст всичките.
Бившият й съпруг Михаил Белчев: Тя беше необходим човек на тази държава!
Васа Ганчева и Михаил Белчев се запознават на бал в телевизията през 1972 г. Той е и нейната голяма любов. Женят се година по-късно, но бракът им не просъществува дълго. Тогава Лили Иванова отказала да им стане кума заради неотложно пътуване на тогавашния си съпруг Янчо Таков за чужбина.
Михаил Белчев и Васа Ганчева се развеждат след 7-годишен брак. Според тиражирани информации по думите на поетесата Миряна Башева, която била свидетел на развода им, делото било толкова драматично, че втората свидетелка Маргарита Михнева в някакъв момент изпуснала изкуствените си мигли и лазила по пода, за да ги търси. След процеса всички се събрали на почерпка в Руския клуб.
„Направихме фондация на името на Васа Ганчева и с това наистина показваме, че не сме я забравили. Ежегодно се връчва и журналистическа награда. С Васа живяхме сравнително малко, но това, с което оставам към нея, са едни хубави спомени. Аз и съпругата ми Кристина винаги сме поддържали приятелски взаимоотношения с нея.
Бяхме близки приятели. Васа се интересуваше много от културата, от журналистиката.
Но ние просто сме такива хора. Нас не ни беше докоснало опростачването на нацията. Останахме стойностни. Васа беше един интелигентен и можещ човек, необходим на тази държава”, сподели Михаил Белчев.
Котаракът Хохо почина година след стопанката си
Васа Ганчева е родена на 29 април 1946 г. в София. Родителите й са видни личности в тогавашното българско общество – баща й Лалю Ганчев е деец на БЗНС, общественик и дипломат, а майка й Надя е известна журналистка. Сестрата на Васа – Вера Ганчева е литературовед и есеист, университетски преподавател и преводач.
Васа завършва английската гимназия в София, кандидатства английска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. До края на живота си Васа Ганчева е заобиколена от талантливи и забележителни личности. Една от мечтите й през последното десетилетие беше да напише мемоарна книга, в която да разкаже за събитията, познанствата и приятелствата, но също така и за трудностите и огорченията, които от друга страна не й бяха чужди. Сред приятелите й навремето са били Стефан Данаилов и вече покойната му съпруга Мария, певецът Георги Минчев, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев... Впоследствие към тях се присъединяват Людмила Живкова и Иван Славков, Енчо и Катя Пиронкови, Любомир Левчев…
Васа Ганчева постъпва на работа в БНТ през 1972 г. Там се среща и работи със значими фигури в тогавашното българско общество като Иван Славков, Тома Томов, Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян и други, с които я свързват общи умонастроения и стремежи. В телевизията тя работи почти непрекъснато до смъртта си през 2011 г., но бива неколкократно уволнявана и съкращавана като „неудобна” след голямата обществено-политическа промяна у нас през 1989 г.
През 2006 г. Васа отбеляза с многолюден купон своята 60-годишнина, 35 години телевизионна дейност и пет години от знаменитата й рубрика „ТВ мистерии”, списвана в най-тясно „сътрудничество” с не по-малко знаменития й котарак Хохо. След смъртта на стопанката си той започна да линее и година по-късно се пресели в отвъдното, където вероятно в момента двамата водят своята небесна тв рубрика
Анелия ПОПОВА
Скандалът около записа със скритата камера обаче отключил криза, в резултат на която Васа Ганчева постъпва в болница. Сестра й Вера тогава цитира лекуващите я лекари, които определили стреса, на който е била подложена Васа Ганчева, като „ураганен”. Днес, пет години след смъртта на Васа Ганчева, нейните най-близки приятели още не могат да повярват, че я няма сред тях. Това споделя в откровен разговор и Богдана Карадочева.
С Васа Ганчева я свързва дългогодишно и истинско приятелство.
- Г-жо Карадочева, колко непрежалима се оказа за вас Васа Ганчева?
- Васа много ми липсва! Все още не мога да повярвам, че я няма. Тя беше личност! Беше прекрасна, талантлива, естет, интересен и ерудиран човек.
Всичко това, което правеше, снимаше, беше пълно с вкус. Васа беше и мой много скъп приятел, изключително гостоприемна, с едно такова фино и елегантно чувство за хумор. Малцина знаят, че Васа можеше и да пее много хубаво. Измисляше от време на време свои специални изрази, които и до днес ние, нейните приятели, използваме в разговорите помежду си. Наистина не мога да си представя, че Васа я няма... Около нея винаги имаше толкова живот, толкова хора и приятели.
- Били сте много често заедно... Но усетихте ли накрая някаква промяна в нея, притеснение?
- Обичах компанията й, говорехме си с часове. Точно преди да си отиде също бяхме заедно. Пяхме до късно през нощта. И през цялото време се усещаше заразно желание за живот в нея. Не, не усетих нищо различно във Васа, никакво притеснение.
Пазя последния смс от нея в телефона си, който
тя ми изпрати от болницата
Трябваше да отида да я видя същия ден, а предишния се бяхме уговорили със сестра й кой кога да отиде. Та Васа ми написа: „Всичко с мен е ок. Обичам те!”. Явно се е чувствала добре психически, но явно някаква инфекция се е получила, преплитане на червата...
- На 29 април тази година Васа Ганчева трябваше да празнува 70-ия си юбилей...
- Да, аз много често мисля за нея, за този ден. Не знам дали това са точно знаци от нея, но мисълта ми е много силна и ясна. И ако мога, отивам да запаля свещичка за нея. Като се сетя само – как прекарвахме денонощия в приказки, много се обичахме. За всичко приказвахме. Беше ми интересно да я слушам, защото тя знаеше всичко.
- Доколкото знам тя прави три филма за вас, последният от които изтрит по невнимание от БНТ...
- Третият филм беше най-хубавият – същият, който изчезна. Нямам представа как. С Васа го търсихме после, до ден-днешен не мога да си обясня как стана така. Във филма бях представена с приятелите си, танцувахме, говорихме, страхотни моменти. Беше пълно и с личности – Тодор Колев, кой ли не... Направен естетско, с вкус. Много ме е яд за този филм, но вече няма значение. И предишните два филма са на същата тематика – за мен, за песните ми, но третият беше най-сполучлив. Васа обичаше да снима и в Пловдив – Старият град, къщите. Намираше тази уютна атмосфера, в която песните някак придобиваха друг смисъл. Страхотна беше тази Васа!
Васа Ганчева
- Знам, че не триете никога телефонните номера, дори и хората вече физически да ги няма...
- Да, точно така. Никога не ги трия. Просто нямам сили да ги изтрия. Не мога да ги изтрия нито от телефона, нито от живота си.
Убедена съм, че ще се срещнем отново
някой ден на небето и пак ще бъдем приятели. Приятелството е като любовта. То е химия. Не ставаш с всеки приятел. Това са предопределености.
- Чувствахте ли някакво огорчение в нея заради онова, което преживя, преди да си отиде? Малко след това вие попитахте: „Защо има толкова злоба и толкова голяма бездуховност”...
- Разбира се, Васа си отиде оскърбена. Това, което стана, е нещо изключително нелепо. Но тя беше широко скроена. Умът й беше елитарен, умееше да преработва всичките тези дребни, мерзки моменти. Беше над дребните неща. И ги прескачаше – като малки препятствия. Не искам да говоря по темата за обидата, която й нанесоха, защото е отвратително. Васа е имала и други трудни моменти в живота си. Но точно тези моменти правят човека силен, а Васа беше силна. Необикновена. Различна. И обществото, и медиите, й дължат повече внимание – защото такива хора няма много на земята. Броят се на пръсти и аз съм привилегирована, че голяма част от моите приятели са точно такива. Вероятно сега, като ни слуша отгоре, че си говорим за нея, се усмихва. Отнасяше се с намигане към живота.
- Какво правеше в моменти на притеснение от или заради нещо?
- Отиваше на фризьор. Много слушаше и моите песни. Знаеше ги наизуст всичките.
Бившият й съпруг Михаил Белчев: Тя беше необходим човек на тази държава!
Васа Ганчева и Михаил Белчев се запознават на бал в телевизията през 1972 г. Той е и нейната голяма любов. Женят се година по-късно, но бракът им не просъществува дълго. Тогава Лили Иванова отказала да им стане кума заради неотложно пътуване на тогавашния си съпруг Янчо Таков за чужбина.
Михаил Белчев и Васа Ганчева се развеждат след 7-годишен брак. Според тиражирани информации по думите на поетесата Миряна Башева, която била свидетел на развода им, делото било толкова драматично, че втората свидетелка Маргарита Михнева в някакъв момент изпуснала изкуствените си мигли и лазила по пода, за да ги търси. След процеса всички се събрали на почерпка в Руския клуб.
„Направихме фондация на името на Васа Ганчева и с това наистина показваме, че не сме я забравили. Ежегодно се връчва и журналистическа награда. С Васа живяхме сравнително малко, но това, с което оставам към нея, са едни хубави спомени. Аз и съпругата ми Кристина винаги сме поддържали приятелски взаимоотношения с нея.
Бяхме близки приятели. Васа се интересуваше много от културата, от журналистиката.
Но ние просто сме такива хора. Нас не ни беше докоснало опростачването на нацията. Останахме стойностни. Васа беше един интелигентен и можещ човек, необходим на тази държава”, сподели Михаил Белчев.
Котаракът Хохо почина година след стопанката си
Васа Ганчева е родена на 29 април 1946 г. в София. Родителите й са видни личности в тогавашното българско общество – баща й Лалю Ганчев е деец на БЗНС, общественик и дипломат, а майка й Надя е известна журналистка. Сестрата на Васа – Вера Ганчева е литературовед и есеист, университетски преподавател и преводач.
Васа завършва английската гимназия в София, кандидатства английска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. До края на живота си Васа Ганчева е заобиколена от талантливи и забележителни личности. Една от мечтите й през последното десетилетие беше да напише мемоарна книга, в която да разкаже за събитията, познанствата и приятелствата, но също така и за трудностите и огорченията, които от друга страна не й бяха чужди. Сред приятелите й навремето са били Стефан Данаилов и вече покойната му съпруга Мария, певецът Георги Минчев, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев... Впоследствие към тях се присъединяват Людмила Живкова и Иван Славков, Енчо и Катя Пиронкови, Любомир Левчев…
Васа Ганчева постъпва на работа в БНТ през 1972 г. Там се среща и работи със значими фигури в тогавашното българско общество като Иван Славков, Тома Томов, Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян и други, с които я свързват общи умонастроения и стремежи. В телевизията тя работи почти непрекъснато до смъртта си през 2011 г., но бива неколкократно уволнявана и съкращавана като „неудобна” след голямата обществено-политическа промяна у нас през 1989 г.
През 2006 г. Васа отбеляза с многолюден купон своята 60-годишнина, 35 години телевизионна дейност и пет години от знаменитата й рубрика „ТВ мистерии”, списвана в най-тясно „сътрудничество” с не по-малко знаменития й котарак Хохо. След смъртта на стопанката си той започна да линее и година по-късно се пресели в отвъдното, където вероятно в момента двамата водят своята небесна тв рубрика
Анелия ПОПОВА
