Като човек, когото всеки ден заплашват виртуално, а често и реално ( при това не по битови, а по политически причини) с побой и му пожелават смърт, възприех като лично послание убийството едно 18 годишно момче, пребито до смърт посред бял ден във Враца. Вчера във Враца, утре и в други градове?

 

Защо побойниците и кандидат убийците се чувстват в „правото си” да раздават своето правосъдие по този начин в България? Риторичен въпрос, нали. Отговорът обаче не е само в думата правосъдие и неговата осезаема липса като възпиращ фактор срещу агресията на хората с престъпен манталитет.

 

Убитото момче, за което близки и познати единодушно говорят като за състрадателен и интелигентен младеж, е знаело в каква среда се движи. Иначе защо един юноша с неговия профил ще се движи с бокс в джоба си- нещо, което вероятно е отключило допълнително животинската злоба на побойниците, когато жертвата им е опитала да окаже съпротива, вместо покорно да приеме уличното изнасилване- защото побоят за един мъж от друг, казват психолозите, е форма на ментално изнасилване.

 

Но не демокрацията и свободата, изнасилвана от злоупотребяващите с нея, са причината за това улично положение у нас. Тъкмо напротив, изкривената ни демокрация, която допусна за пример да бъдат примитивни хора с агресивен манталитет, подклажда първичното усещане на насилниците, че с бруталност и груба сила може да се постигне всичко в този живот.

 

Този процес започна с мутризацията на прехода. Мястото на милицията, униформената и цивилната, която държеше в страх „населението”, заеха момчетата със сплесканите уши и души, а преименуваната милиция се оттегли от терена в публиката, за да не пречи на замисления суплекс срещу „населението”.

 

Някой вярва ли в спонтанността и стихийността на дейността на организираните в „бригади” бивши спортисти ( термин, както други подобни, заимстван пряко от онази престъпна Русия, която замени престъпния СССР на картата на света)? И като се възмущаваме от мутрите, защо ги приписваме на демокрацията, след като са расли в соцшколите за рекламни лица на социализма в единствената област, в която „соца” можеше да мери мускули със загниващия Запад?

 

Едно от онези „борчета”, както умилително наричахме рекетьорите от бандите за овладяване на прохождащия частен бизнес, за да бъде бързо сложен в партер пред мут(р)иралите стари управници, се „оказа” владетел на България начело на всемогъщата корпорация „Мултигруп”. После го убиха – ако не конкуренти, то истинските създатели на въпросния корпоративен бизнес, зинал да погълне всички икономически активи пред пасивния поглед на безсилните ни силови ведомства.

 

Мутациите обаче продължиха. Днес си имаме несменяем вожд на държавата, произхождащ пак от средите на един от вариантите на борбата ( но не с престъпността, а на тепиха, където въпросите се решават в личен сблъсък). За да няма съмнение що за мисли се въртят в главата му той дори веднъж ни осветли с обобщението, че един мъж не е истински мъж, ако не се е бил ( било за жена, било ей така, заради правилата на глутницата, май).

 

Какво очаквате при такъв личен пример начело на територията България! Началникът му е джудист, той пък -каратист. Лика-прилика като два полицейски чепика.

 

Някой ще каже, че е прекалено да се вменява на овластения любител на боя вина за безвластието на улицата по принцип и конкретно в дадения случай. Така е, прекалено е. Както е прекалено да ни накарат да ходим въоръжени ( но не с търпение, както напоследък често ни призовава вождът), за да се предпазваме от подражателите на „истинския мъж”, който пък подражава на батко си в йерархията. И трябва да сме слепи , за да не виждаме връзката.

 

Прекален слепец и Богу не е драг!

 

 

Share on Facebook