Войната в театрите не за първи път се оказа по-важна от самия театър. Това доказаха за пореден път и някои от най-добрите ни актьори – излизайки на протест срещу председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев в деня, в който Съюзът на артистите в България раздаде годишните си награди „Икар”.
И въпреки че замисленият празничен спектакъл бе озаглавен „Театър без граници”, докато номинирани и наградени влизаха тържествено в сградата на Народния театър „Иван Вазов”, техни колеги с транспаранти „Оставка” протестираха отвън. „Празникът на театъра е нещо велико за всички, които се занимават с това изкуство. Просто бихме искали това нещо да бъде ценно и за всички останали в нашата държава, защото мисля, че изкуството е това, което ще спаси духа на нацията. Затова сме тук, защото искаме да променят отношението си към културата в България”, заяви Параскева Джукелова от опозицията.
Протестиращите пред театъра
атакуваха директно политиката на Министерството
на културата, искайки повече субсидии за култура. Творците се обединиха от идеите на „Пакт за култура”, в чиято подписка до институции те настояват за приемане на предвидения 1 процент от брутния вътрешен продукт за културна дейност, изпълнение на 10-процентното отчисление за култура по Закона за хазарта и преструктуриране на ресорното министерство.
Всъщност още на 8 март стана ясно, че театралните награди ще бъдат саботирани заради недоволство срещу председателя на САБ Христо Мутафчиев. От Народния театър обвиняват шефа на Съюза на артистите в интелектуална кражба. Във формален повод за подготвяния бойкот бе гастролът на Христо Мутафчиев и колегите му Валентин Танев и Павлин Петрунов с постановката на Маргарита Младенова „Духът на поета” по пиесата на Стефан Цанев в Европарламента в Брюксел на 3 март.
От отворено писмо, публикувано на страницата на Народния театър във фейсбук, тогава стана ясно, че гастролът е станал „без предварителното съгласие и без надлежното уведомяване” на театъра, който е продуцент на спектакъла. Писмото не е подписано нито от отдел на институцията, нито от конкретен човек, но обвинява в интелектуална кражба шефа на САБ заради
неспазване на закона за авторското право
Подчертава се, че делото на Мутафчиев е престъпление според чл. 172а, ал. 1 и ал. 3 от НК, което се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 5000 лв. Христо Мутафчиев обаче е имал устно разрешение „Духът на поета” да гостува в Брюксел от режисьорката на представлението Маргарита Младенова. Преди заминаването пък от Народния са поискали 1000 евро от организатора на събитието, които са били платени, и дори има разписка за тях.
Атаката към Мутафчиев набляга на факта, че на афиша за гастрола като продуцент на представлението е посочен Съюзът на артистите. Шефът на САБ уточни, че името на Народния театър фигурира на плаката, а присъствието на САБ е грешка на организатора.
В защита на Мутафчиев пък се обединиха Валентин Ганев, Стефка Янорова и Луиза Григорова. „Съюзът на артистите е демократично сдружение. Има си устав, управителен съвет от 9 души т.н. Ако някой иска нечия оставка, трябва да го направи според този устав. Не съм се подписал под отвореното писмо на колегите от театъра, с което се иска оставката на Мутафчиев. Човек не може да е недоволен от този съюз,
след като дори не членува в него
Всеки недоволен първо трябва да се запита какво е направил за Съюза на артистите, а после да пита той какво е направил за него”, разясни позицията си Ганев.
Стефка Янорова пък недоумява как е възможно актьорите да се „ядат” сами помежду си. Всъщност тя не заема категорично нито една от страните на двата враждуващи лагера. „Защото проблемът е много гнил и е от доста години. Не смятам обаче, че Христо е виновен за това положение. Не съм му адвокат, но не може всички да си изтриват ръцете с него. Ядосвам се, че се опитват да ни настройват едни срещу други, а истинските виновници потриват ръце. Цялата ситуация ми прилича на лов на вещици и всичко е много нечистоплътно”, смята актрисата.
Вальо Ганев дари приза за възрастни актьори
Валентин Ганев взе приза за поддържаща роля, а малко след това го дари на здравния фонд за възрастни актьори. Той помоли министър Вежди Рашидов като скулптор, който отнема материал от камъка, да не отнема нищо от театъра. „Уважавам министъра на култура.
Изкуството на скулптурата обаче е свързано с отнемане на късове от каменния блок. Не прилагайте законите на скулптурата към театъра, г-н Рашидов!”, призова Ганев.
Любопитен факт е, че спектакълът „Контрабас”, в който Ганев изпълнява главна роля, е игран цели 250 пъти! А неговият контрабас е гледан и чут от над 30 000 зрители у нас, а също и в Лондон, Бостън, Ню Йорк, Москва, Струмица и Белград.
Чочо с награда за чест и достойнство
Чочо Попйорданов получи посмъртно „Икар” за чест и достойнство. Призът се дава по личния избор на председателя на Съюза на актьорите - Христо Мутафчиев.
„Театърът е просто една сграда. За Чочо не беше просто сграда. Той не ходеше, той летеше в театъра”, каза за приятеля си Мутафчиев.
Пред Народния театър пък все още може да се види изложбата за трите лица на Чочо – театрален актьор, в киното и в живота.
„Ще дам наградата на дъщеря ни Катерина. За да бъде такъв добър, обичащ, раздаващ се, честен и достоен човек като баща си”, каза от сцената съпругата на Чочо – Даниела, която получи статуетката.
Кой получи наградите?
- „Икар” за най-добър спектакъл – „Лив Щайн” от Нино Харатишвили на Крис Шарков в Малък градски театър „Зад канала”, копродукция с фондация „Аполония”.
- „Икар” за главната роля в представлението – взе актрисата Анастасия Лютова.
- Леонид Йовчев бе отличен за главна мъжка роля за „Малдорор” по Лотреамон на Ани Васева и театралната група „Метеор”, и за Гео Милев в „Гео” по Христо Карастоянов на Иван Добчев в Народния театър.
- „Икар” за режисура – присъден на Явор Гърдев за две постановки в НДК – „Квартет” и „Чайка” в театър „Азарян”.
- „Икар” за изключителен творчески принос към българския театър - на актрисата Илка Зафирова.
- „Икар” за педогически принос: Надежда Сейкова и Николина Георгиева.
- „Икар” за второстепенна женска роля: Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова за ролите си в „Театър, любов моя“, режисура Касиел Ноа Ашер, Театър „199”.
- „Икар” за второстепенна мъжка роля: Валентин Ганев за образа на Никола Гешев в „Гео”, режисура Иван Добчев, Народен театър.
- Дебют: Мила Люцканова и Боряна Братоева за образите на сестри Палавееви в „Сестри Палавееви”, постановка Елена Панайотова, Драматичен театър - Пловдив.
- Съвременен танц и пърформанс: Иво Димчев за спектакъла си „Опервил”, театър „Азарян”, НДК и „Фейсбук театър”, Мозей.
- Драматургичен текст: „Семеен албум” на Малин Кръстев.
- Авторска музика: Константин Цеков за „Последен квартет” от Ярон Зилберман, Драматично-куклен театър – Враца, и театрална работилница „Сфумато”.
- Сценография: Марина Райчинова за „Евридика в подземния свят” от Сара Рул, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър – Пловдив.
- Майсторско техническо осъществяване: „На ръба”, авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър.
- Цирково изкуство: Иво Сивков и Мария Косоребрикова от цирк „Балкански”.
- „Златен глас”: Николай Николов за сериала „Черният списък”.
- Критически текст: Йоана Спасова-Дикова за книгата „Мелпомена зад Желязната завеса”.
- Вариететно изкуство: трупа „Росиели”.
Анелия ПОПОВА
И въпреки че замисленият празничен спектакъл бе озаглавен „Театър без граници”, докато номинирани и наградени влизаха тържествено в сградата на Народния театър „Иван Вазов”, техни колеги с транспаранти „Оставка” протестираха отвън. „Празникът на театъра е нещо велико за всички, които се занимават с това изкуство. Просто бихме искали това нещо да бъде ценно и за всички останали в нашата държава, защото мисля, че изкуството е това, което ще спаси духа на нацията. Затова сме тук, защото искаме да променят отношението си към културата в България”, заяви Параскева Джукелова от опозицията.
Протестиращите пред театъра
атакуваха директно политиката на Министерството
на културата, искайки повече субсидии за култура. Творците се обединиха от идеите на „Пакт за култура”, в чиято подписка до институции те настояват за приемане на предвидения 1 процент от брутния вътрешен продукт за културна дейност, изпълнение на 10-процентното отчисление за култура по Закона за хазарта и преструктуриране на ресорното министерство.
Всъщност още на 8 март стана ясно, че театралните награди ще бъдат саботирани заради недоволство срещу председателя на САБ Христо Мутафчиев. От Народния театър обвиняват шефа на Съюза на артистите в интелектуална кражба. Във формален повод за подготвяния бойкот бе гастролът на Христо Мутафчиев и колегите му Валентин Танев и Павлин Петрунов с постановката на Маргарита Младенова „Духът на поета” по пиесата на Стефан Цанев в Европарламента в Брюксел на 3 март.
От отворено писмо, публикувано на страницата на Народния театър във фейсбук, тогава стана ясно, че гастролът е станал „без предварителното съгласие и без надлежното уведомяване” на театъра, който е продуцент на спектакъла. Писмото не е подписано нито от отдел на институцията, нито от конкретен човек, но обвинява в интелектуална кражба шефа на САБ заради
неспазване на закона за авторското право
Подчертава се, че делото на Мутафчиев е престъпление според чл. 172а, ал. 1 и ал. 3 от НК, което се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 5000 лв. Христо Мутафчиев обаче е имал устно разрешение „Духът на поета” да гостува в Брюксел от режисьорката на представлението Маргарита Младенова. Преди заминаването пък от Народния са поискали 1000 евро от организатора на събитието, които са били платени, и дори има разписка за тях.
Атаката към Мутафчиев набляга на факта, че на афиша за гастрола като продуцент на представлението е посочен Съюзът на артистите. Шефът на САБ уточни, че името на Народния театър фигурира на плаката, а присъствието на САБ е грешка на организатора.
В защита на Мутафчиев пък се обединиха Валентин Ганев, Стефка Янорова и Луиза Григорова. „Съюзът на артистите е демократично сдружение. Има си устав, управителен съвет от 9 души т.н. Ако някой иска нечия оставка, трябва да го направи според този устав. Не съм се подписал под отвореното писмо на колегите от театъра, с което се иска оставката на Мутафчиев. Човек не може да е недоволен от този съюз,
след като дори не членува в него
Всеки недоволен първо трябва да се запита какво е направил за Съюза на артистите, а после да пита той какво е направил за него”, разясни позицията си Ганев.
Стефка Янорова пък недоумява как е възможно актьорите да се „ядат” сами помежду си. Всъщност тя не заема категорично нито една от страните на двата враждуващи лагера. „Защото проблемът е много гнил и е от доста години. Не смятам обаче, че Христо е виновен за това положение. Не съм му адвокат, но не може всички да си изтриват ръцете с него. Ядосвам се, че се опитват да ни настройват едни срещу други, а истинските виновници потриват ръце. Цялата ситуация ми прилича на лов на вещици и всичко е много нечистоплътно”, смята актрисата.
Вальо Ганев дари приза за възрастни актьори
Валентин Ганев взе приза за поддържаща роля, а малко след това го дари на здравния фонд за възрастни актьори. Той помоли министър Вежди Рашидов като скулптор, който отнема материал от камъка, да не отнема нищо от театъра. „Уважавам министъра на култура.
Изкуството на скулптурата обаче е свързано с отнемане на късове от каменния блок. Не прилагайте законите на скулптурата към театъра, г-н Рашидов!”, призова Ганев.
Любопитен факт е, че спектакълът „Контрабас”, в който Ганев изпълнява главна роля, е игран цели 250 пъти! А неговият контрабас е гледан и чут от над 30 000 зрители у нас, а също и в Лондон, Бостън, Ню Йорк, Москва, Струмица и Белград.
Чочо с награда за чест и достойнство
Чочо Попйорданов получи посмъртно „Икар” за чест и достойнство. Призът се дава по личния избор на председателя на Съюза на актьорите - Христо Мутафчиев.
„Театърът е просто една сграда. За Чочо не беше просто сграда. Той не ходеше, той летеше в театъра”, каза за приятеля си Мутафчиев.
Пред Народния театър пък все още може да се види изложбата за трите лица на Чочо – театрален актьор, в киното и в живота.
„Ще дам наградата на дъщеря ни Катерина. За да бъде такъв добър, обичащ, раздаващ се, честен и достоен човек като баща си”, каза от сцената съпругата на Чочо – Даниела, която получи статуетката.
Кой получи наградите?
- „Икар” за най-добър спектакъл – „Лив Щайн” от Нино Харатишвили на Крис Шарков в Малък градски театър „Зад канала”, копродукция с фондация „Аполония”.
- „Икар” за главната роля в представлението – взе актрисата Анастасия Лютова.
- Леонид Йовчев бе отличен за главна мъжка роля за „Малдорор” по Лотреамон на Ани Васева и театралната група „Метеор”, и за Гео Милев в „Гео” по Христо Карастоянов на Иван Добчев в Народния театър.
- „Икар” за режисура – присъден на Явор Гърдев за две постановки в НДК – „Квартет” и „Чайка” в театър „Азарян”.
- „Икар” за изключителен творчески принос към българския театър - на актрисата Илка Зафирова.
- „Икар” за педогически принос: Надежда Сейкова и Николина Георгиева.
- „Икар” за второстепенна женска роля: Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова за ролите си в „Театър, любов моя“, режисура Касиел Ноа Ашер, Театър „199”.
- „Икар” за второстепенна мъжка роля: Валентин Ганев за образа на Никола Гешев в „Гео”, режисура Иван Добчев, Народен театър.
- Дебют: Мила Люцканова и Боряна Братоева за образите на сестри Палавееви в „Сестри Палавееви”, постановка Елена Панайотова, Драматичен театър - Пловдив.
- Съвременен танц и пърформанс: Иво Димчев за спектакъла си „Опервил”, театър „Азарян”, НДК и „Фейсбук театър”, Мозей.
- Драматургичен текст: „Семеен албум” на Малин Кръстев.
- Авторска музика: Константин Цеков за „Последен квартет” от Ярон Зилберман, Драматично-куклен театър – Враца, и театрална работилница „Сфумато”.
- Сценография: Марина Райчинова за „Евридика в подземния свят” от Сара Рул, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър – Пловдив.
- Майсторско техническо осъществяване: „На ръба”, авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър.
- Цирково изкуство: Иво Сивков и Мария Косоребрикова от цирк „Балкански”.
- „Златен глас”: Николай Николов за сериала „Черният списък”.
- Критически текст: Йоана Спасова-Дикова за книгата „Мелпомена зад Желязната завеса”.
- Вариететно изкуство: трупа „Росиели”.
Анелия ПОПОВА
