Кристалина Георгиева се отказва да бъде номинирана за поста на генерален секретар на ООН. Това се (под)разбира от официалното съобщение на Министерския съвет от днес, макар отказът й да не е изрично заявен ( което остава отворена вратичката на варианта „щом настоявате, нямам право да откажа”).

 

Георгиева, цитирана от правителството, за което НЕ работи, повтаря маниера на Борисов да отрича амбициите си от преди близо 12 години, когато в качеството на главен секретар на МВР се правеше на малък и незаинтересован от голямата кариера. Както в това интервю за в. „Новинар” от 2004 г.

 

„ много спекулации с кандидатурата ми за кмет на София. Мисля, че по безспорен начин доказах, че нямам такива намерения. Аз съм лоялен към службата и не желая да ставам политик и да се занимавам с партии. Не, че е много трудно, не че ме е страх да се преборя с политиците, но повтарям, просто нямам желание. Аз харесвам работата си и давам всичко за нея.” http://www.novinar.bg/news/gen-bojko-borisov-glaven-sekretar-na-mvr_MTI2OTszMA==.html

 

Самият факт, че ни информират чрез правителствената служба – при положение, че Георгиева не е български служител, е сред индикациите, че изобщо не става дума за лична инициатива, която Кристалина Георгиева би могла да изтъкне.

 

Ето една версия за причините:

 

„Забавянето на позицията на България за кандидат на страната за генерален секретар на ООН може да попречи на нормалното функциониране на ЮНЕСКО, чийто генерален директор е Ирина Бокова, се казва в секретна грама на германския посланик в ЮНЕСКО Микаел Ворбс. Неофициално се твърди, че за поста се подготвя канцлерът на Германия Ангела Меркел, а България ще участва със свой заместник генерален секретар на ООН, което автоматично изхвърля Бокова от надпреварата.” (OFFNews)

 

Тази хипотеза обаче не изключва, а подчертава друго подозрение в рамките на „паралелните слаломи” на премиера Борисов в стил „ и вълкът цял и агнето сито”.

 

С цел да се изяви (отново) като безпристрастен национален лидер (годен за президент), който не стада от идеологически предрасъдъци ( както в случая с подарения от него пост на най-острия му ляв критик в парламента Мая Манолова), Борисов сега е с развързани ръце да потвърди официалната номинация на Ирина Бокова за поста, издигната от (уж) големия му противник Орешарски през краткия му премиерски мандат.

 

Борисов отлично знае, че Бокова няма да бъде избрана поради очакваното вето от страна на САЩ и Великобритания. Но пък защо да не се подмаже на Путин като демонстрира, че неговата фаворитка Бокова получава одобрението му- пък после там да се оправят „големите”. Борисов и друг път е заявявал примирено своята незначителност в позата на лилипут(ин) по отношение на международните дела.

 

Апропо, преди да стане властелин на България, Борисов обичаше да изтъква своята незначителност и на българския тепих, за да не дразни „големите” на местния терен. Както заяви например на 7 ноември 2002 г.:

 

„Трябва да има промени в съдебната система, смята главният секретар. “Много съм малък да говоря за тези неща, но като човек практик и ръководител на такива звена, които ежедневно се сблъскват с проблемите на тази система, считам ,че трябва да има промени и се надявам да станат” http://www.mediapool.bg/boiko-borisov-mvr-nyama-pari-za-tehnika-dogodina-news18731.html

 

Бокова почти сигурно ще се (д)окаже като генералска секретарка на Борисов в неговите двойни игри около генералното секретарство на ООН.

 

 

 

 

Share on Facebook