Днес ни информираха, че кампанията за (не)избирането на Ирина Бокова на поста Генерален секретар на ООН ще ни струва 106 000 лева. Това са джобни за нея – тя самата се похвали каква огромна заплата взима, за да се опита да оправдае придобиването на собственост за милиони в Ню Йорк.

https://bivol.bg/bokova-real-estate-lpny.html

 

Имам само един въпрос: ако България участва с държавни пари в търг с предизвестен неуспех, но вложената сума по дефиниция не се връща, това как се нарича? Не е ли престъпление ( престъпна небрежност, разхищение на обществен ресурс и т.н.)?

 

Нима българската дипломация не знае това, което е ясно и на моя милост- че Бокова няма да получи необходимото консенсусно съгласие на страните от Съвета за сигурност, без което кандидатурата й не може да се придвижи на следващия етап от кампанията? Или някой си прави илюзията, че кандидатурата на Бокова може да бъде изтъргувана с някоя от Великите сили като на български търг за обществена поръчка?

 

Апропо, за протокола: следете китайската нишка в този сюжет. Пекин е по-голям крепител на московската кандидатура Бокова от самите московци. Това не се вижда с „просто око” на повърхността, но е известно на посветените в задкулисните интриги дейци на патриотарската кампания, която внушава колко голяма българка е Бокова ( може би най-голямата след Доган, според тяхната класация, в която пресечната опорна точка е ставащото на Червеният площад- от тази гледна точка те са годни за кандидат-президентска двойка).

 

Някой от защитниците на патриотарската теза, че трябва да опитаме с Бокова заради престижа и рекламата, ще каже, че инвестицията си струва за популяризирането на страната ни, излъчила обсъждан в световните медии кандидат за престижен международен пост. Това звучи като парафраза на тъпата дефиниция, според която нямало лоша реклама, измислена от безогледни циници, за които единственото важно нещо е да се прочуят с каквото и да било.

 

Когато неизбежното се случи и всички разберат, че неуспехът с този опит за злополучна реклама е бил предизвестен, може да се окаже обаче, че всъщност Борисов, който пусна по течението руската кандидатура Бокова, е дал зелена светлина за червена политическа реклама. Макар да е малко вероятно Бокова да се откаже от питомното ЮНЕСКО заради дивото мизеруване като (евентуален) президент на бедната си родина, все пак поне на теория стои въпросът: ще понесе ли Борисов отговорността, ако тя все пак по някакви ( пак руски) съображения се реши да използва държавно заплатения трамплин на стойност 106 000 лева за партийно-предизборни цели?

 

Повтарям, заради бедняшкия доход на български президент Бокова едва ли ще изостави ЮНЕСКО. Защо изобщо питам ли при това положение? Не е заради нея. А е заради това, че Борисов трябва да бъде питан по каква логика „балансира” все така, че клони наляво и към преминаване на червено през светофарите на историческо-идеологическата логика.

 

Само три от номинациите за важни международни постове, зависещи от Борисов, са достатъчна илюстрация за моето твърдение.

 

  • Тъмночервеният бивш депутат от БСП съдия Арабаджиев , два мандата от квотата на България в Съда на Европейския съюз в Люксембург- вторият от 2011 г. дължи изцяло на Борисов.
  • Мая Манолова, най-агресивният червен критик на Борисов в сегашното Народното събрание- назначена на практика по негова заповед за Омбудсман в работилницата за изграждане на общонационален престиж чрез играта на обществен защитник на онеправданите в България.
  • Ирина Бокова, дългогодишно острие на червената традиция в соцдипломацията от най-близкото обкръжение на Луканов и Виденов, разконспирирана от авторитетни западни издания ( британското сп.” Икономист”, американския в. „Уолстрийт джърнъл” и т.н.) като очевидна кандидатура на Москва- легитимирана в крайна сметка пак от Борисов.

    •  

    Това са трима от знайните герои на лицемерното „дясно” заиграване на Борисов с левите в България, които не случайно го припознават за свой ( видно от високата му популярност сред част от избирателите на БСП, според социологическите проучвания).

     

    Достоен е за припомняне и покритият с пепелта на услужливата медийна забрава казус с назначаването на Румяна Желева за външен министър ( за почуда на западните дипломати, с които съм разговарял през 2009 г.- почудата им от приземилата се от нищото Желева получи завършен вид при провала й като номинация на Борисов за български еврокомисар година по-късно). Както се оказа ( според източници, на които имам доверие) тя е била „спусната” на Борисов от руския олигарх номер едно в българската икономика Валентин Златев.

     

    Доста по-успешна къртица на червено-московската подмолна игра срещу България е и посланикът в Москва Бойко Коцев, толериран от всевластния в България премиер. Коцев се оказва непоклатим на поста си поради покровителството на Кремъл, срещу което Борисов , дори и да му се беше приискало, явно не смее дума да каже.

     

    Списъкът от подобни случаи е безкраен, а казачокът с Бокова, който ни представят като виенски валс, е още един повод да си припомним за абсурда на евразийския евроатлантизъм, който управлява България без особено да крие истинската си физиономия от 15 години насам.

     

     

     

     

    Share on Facebook