„Който нож вдига, от нощ умира”, библейски се произнесе днес премиерът Борисов срещу онези, които дръзват да му противоречат в държавата.
В помощ на тълкувателите на неговите „мъдрости”, звучащи в стила на рекетьорите, които събират „данък спокойствие”, искам да припомня произхода на сюжета, засегнат от заканващия се властелин.
Цитатът, употребен от Борисов, са думи на Христос, произнесени след доноса на Юда по време на арестуването му от римските окупатори. Апостол Петър, който по-късно ще се отрече три пъти от познанството си с Христос, се хвърля да го защити с изваден нож. Синът Божий го спира: „който нож вади от нож умира”. Исус знае, че Петър ще доживее до старини, единствен от апостолите.
В метафората, която Борисов засяга ( без да иска) ласкателите му могат да намерят каквото си поискат. „Подарявам” им тази възможност.
Избирам обаче да припомня къде се развива сцената с ареста след доноса: в Гецеманската градина.
Борисов е в небрано Гоцеманско лозе и никога няма да може да каже истината защо му трябваше да се издава като вкарва Гоце сред своите „апостоли” във властта без това изобщо да се налагаше от „математиката” ( за която и днес говори на публично място, оправдавайки се , че математиката му препъва реформаторския устрем). Зависимостта му от президента Гоце няма нужда от обяснение поради срамната прозрачност на общото им минало на заговорници в разпределението на порциите в държавата между „лявото” и „дясното”, ориентирано към Северното и Източното докато се прави на Западно, опитващо се в момента да отклони вниманието към посочването на врага от Юг.
Share on Facebook
