„Пеевски ни напусна” звучи като траурно съобщение ( не дай Бойко, не го пожелавам на младия успял бизнесмен ). Източникът  обаче е самият премиер Бойко Борисов, който по този начин се превърна в говорител на депутата, запазил мълчание по въпроса за напускането на България и днес, ден след произведената от премиера новина.

 

Дали Пеевски е упълномощил Борисов да говори от негово име и по този начин потвърждават косвено, но солидарно връзката помежду си?

 

Запитан да кажа в аванс някоя екслузивна новина от книгата си „Премиер на РъБъ”,  на 16 юни 2014 г. обявих по Нова телевизия, че заставам зад следното твърдение:  депутатът Делян Пеевски е посъветвал премиерът Борисов да напусне на 20 февруари 2013 г. премиерския пост с цел да си съхрани шанса за скорошно преизбиране ( с което го е „пуснал по пързалката”, обръщайки медиите си срещу него).

 

На следващия ден Бойко Борисов се обади по своя инициатива в сутрешния блок на телевизията и ме наруга задочно, наричайки ме три пъти идиот. http://flip.bg/cluster/6b6a493b9a51072790aa55423ae0d84f

 

Тази история е известна ( на желаещите да знаят), но я припомням заради днешния контекст, когато става ясно, че май този път Борисов е „посъветвал” Пеевски да напусне и не само полето на бизнеса тук, но и самата България.

 

Защо Борисов беше толкова вбесен от моето твърдение, което е „дума срещу дума” ( тъй като не мога да издам източника си), че са нагърби лично да ме опровергава в националния ефир? Защо си изпусна нервите по начин, който е несравним с никое подобно негово избухване пред публика през всичките години на неговата публичност?

 

Отговорът не е просто в евентуалната абсурдност на моето твърдение. Ако е толкова невероятно и абсурдно, защо изобщо се занимава с дребосък, като мен и с дреболия, като тази? Абсурдите са виц. Те не подлежат на коментиране поради тяхната абсурдност.

 

Политикът би трябвало да подмине един абсуд чрез езика на политическо ехидство, каквото обикновено политиците имат за такива случаи в изобилие – някаква иронична усмивка, мимика в израз на досада и т.н. Борисов многократно е прибягвал до такива знаци на своето превъзходство, когато е убеден в него. Коментар заслужават само манипулациите, които звучат достоверно и могат да навредят поради тази причина ( стига авторът на коментара да не е маргинал) . Авторът обаче отдавна е маргинал ( няма си предаване, което да го прави важен), а коментарът му за Пеевски май се оказа не толкова абсурден…

 

Борисов изригна срещу моето твърдение поради факта, че то за първи път направи пряка връзка между него и Пеевски в публичното пространство. А това означаваше изобличаване на връзката между тях и подчинеността на Борисов на задкулисието, което уж не съществувало и било изтъркан лаф. „Дъвка”, както се изрази вчера Борисов по отношение на Пеевски. Истерията на Борисов обаче го издаде- настъпил съм го по най-болното място, което той сега се опитва да лекува с ударни дози сарказъм спрямо „дъвката” Пеевски.

 

Както знаете, връзката между Пеевски и Борисов постепенно лъсна, макар той да се опитва да я отрича ( вече не толкова яростно, а с обичайната ирония). Съответно най-овластеният началник в държавната е решил да стъпче дъвката и понеже тя е лепкава- да ни разтяга локуми от името на самия Пеевски.

 

Ами ако смачканият до състояние на дъвка Пеевски реши, че няма какво да губи повече и реши да отмъсти на Борисов с някое разобличение?

 

Ще видим. В света на Пеевски и Борисов няма невъзможни гадости, които не биха си причинили в името на властта и парите.

Share on Facebook