Един вестник, който би трябвало вчера да е продаден от Пеевски ( според собствените му твърдения, че току-що продал 50 процента от медиите си), публикува поредна порция анекдотични случаи на ученическо ( или кандидатстудентско ) невежество. Ученик питал защо ту го пишат Петко, ту Пенчо Славейков. 

Дотук – нищо ново. Подобни куриози -за радост на публиката, която обича да вижда, че има по-неграмотни от нея, имаше дори по комунистическо време. Особено коло кандидатстудентските изпити, когато във вестниците “изтичаха” невероятни “бисери” от разсъжданията на младежи, завършили гимназия по документи, напиращи да продължат със смехотворния си ( в буквалния смисъл) багаж “развитието си” в университетите.

Има обаче една малка подробност в конкретния случай с объркването на ученика, който не разбирал защо ту го пишат Петко, ту Пенчо Славейков. Тя е в това, че не друг, а рекордьорът по предизвикване на внезапно масово уважение сред масовата публика, запленена от това, че бил високо образован, знаещ и можещ, направи практически същата по съдържание грешка, което не му померичи да ни управлява цял мандат като премиер и още един като коалиционен партньор в управлението.

Във връзка със 125 годишнината на Народната библиотека премиерът Симеон Сакскобургготски дръпна на 11 декември 2003 г. на мястото на събитието една от онези типични за него речи за това колко по-добре е да си млад, здрав и красив, вместо да си стар, болен и грозен. Не само обяви бащата Петко и сина му  Пенчо за братя, но и почти си “спомни”, че едва ли не ги е познавал лично ( нали непрекъснато му се възхищаваха, че се познавал лично с европейския елит, особено с монархическия).

“Спомням си още от своето далечно минало братята Пенчо и Петко Славейкови, Константин Величков и толкова други”, каза премиерът. Когато му подсказаха, че е направил гаф, той се оправда пред журналистите с думите “ такива лапсуси стават на стари години”.

“Дадох си сметка, че може би защото съм преуморен, защото днес беше наистина много напрегнат ден, говорих по различни теми и на различни езици и, намирайки се в библиотеката “Кирил и Методий”, побратимих двамата Славейковци”, добави той.

Сакскобургготски поне се опита да се измъкне от положението ( от каквото няма измъкване, дори и да се опитваш да се направиш на стар, болен и грозен, за да умилостивиш заядливците). Но какво да кажем за един друг премиер, който се е учил в неговия “университет” по собствените му думи?

В “университета” на Сакскобургготски неговият телохранител е научил, че България е обявила война на СССР. Бойко Борисов заяви това на всеослушание на 8 юни 2012 г. на международна конфренция в хотел “Шератон” в София. Очаквах някой присъстващ от препълнената с журналисти, политолози, дипломати и политици – вкл. опозиционни, да възрази, че истината е обратната. Но никой не реагира нито на място, нито по-късно. Спомням си, че се вгледах в невъзмутимата физиономия на депутата от БСП Георги Пирински от БСП и си дадох сметка, че всъщност не бива да очаквам от него и подобните му да коригират толкова приятна за тях грешка на Борисов. 

Четири години по-късно стана ясно, че Борисов изобщо не е допуснал грешка на езика. Той наистина вярва, че не СССР е обявил война на България на 5 септември 1944 г., каква е добре известната историческа истина, а обратното. Пред български журналисти по време на посещението му в Техеран Борисов отново “обяви война” от името на България на СССР със задна дата. И отново само моя скромност реагира в блога си.

 

Ето какво каза на 11 юли 2016 г. премиерът Борисов в иранската столица, изтъквайки своето миролюбие, без да бъде поправян на място или след това ( което явно е предпоставка да потрети абсурдната си демонстрация на невежество):

“Разбира се, ние можем да се сбием с всеки. Както сме го показвали в историята, че можем да обявим на половин свят война… Вярно, после може половината територия да ни я няма, но сме го правили – едновременно и на Съветския съюз, и на Щатите, с комшиите – на кой ли не – по време на Втората световна война… Това сме го правили, можем да го направим и сега. Мога да изляза и да кажа, че с флотилия можем да нападнем всеки. Моето желание специално, разбира се народът ако не е съгласен, може да избере друг, аз искам Черно море да е зона, където да пътуват търговски кораби. Да правим бизнес не само с Иран, а с Грузия, с Армения, с цяла Азия…”

Фактът, че никой ( моя милост не се брои, аз съм си “никой” в нашата смълчана държавица) не се възмущава от толкова фрапиращи прояви на невежество от страна на Борисов е квинтесенцията на неговото политическо дълголетие. Какъвто и гаф да направи, каквато и глупост да изрече, Охранителя се радва да непробиваемата охрана, състояща се от “патриоти”, обединени в мълчанието си, дружни в охраняването на неговото невежество.

Берем плодовете на обучението му в  “университетите” му при Живков и Сакскобургготски и на факта, че наистина трима папи са го галИли по главата, и безброй берлускони и юнкери са го тупАли по гърбината. Тези ферментирали плодове докарват масов махмурлук на българите, самоопределящи се в разни анкети за едни от най-нещастните хора на света, които обаче в същото време ощастливяват с подкрепата си производителя на фалшиви новини и исторически “факти”. Такова е пиарството на(д) един народ…

Кога ще настъпи изтрезняването, това дори и ученикът на на Живков и Сакскоборггутски не знае. 

Share on Facebook