Една ( прозрачна) снимка броди от днес в Европа и по-точно – в европейска България. Снимката на българския премиер Борисов, който се ръкува в сградата на ООН  в Ню Йорк с американския президент Тръмп. 

Придружаващата снимката информация е също толкова оскъдна, колкото и самият кадър, доминиран от масивния гръб на Борисов, който италианският премиер Берлускони на майтап мереше с педи в София. Този гръб и прилежащият му врат, преминаващ в бръсната глава, са нещо, с което нашият представител на годишната сесията на ООН е разпознаваем в тълпата и без физиономията си – както малцина други (между)народни пратеници. Така че снимката притежава върховното качество на сполучливата фотография: няма нужда да обяснява какво се случва, говори за себе си.

 

 

 

 

 

 

Дали авторството е на непознатата за моя маргинална скромност директорка на Правителствената информационна служба Севдалина Арнаудова, разпространила историческия миг във фейсбук, не ми е известно. Но при дадените обстоятелства, когато Тръмп очевидно не е бил готов да позира и е бил изненадан от фронталната пиарска акция, увековечаването на ръкостискането си го бива. И още как!

Фотосесията на Борисов в сърцето на световната политика показва, че с всички останали, които са му пристанали за снимка, нашият премиер или традиционно прегръща, или крепко се ръкостиска в цял ръст с партниращия си за случая световен лидер. С Тръмп обаче му се е наложило да стане от мястото си в залата и да атакува без предварителна уговорка изненадания Тръмп. Получава се като поклон пред него, както с полския премиер Анджей Дуда, който стои прав и леко приведен до бюрото на седналия американския президент, докато двамата подписват договор. 

В Полша въпросната снимка предизвика буря от възмутени реакции ( не антиамерикански, защото Полша е обратното на Русия и в голяма степен- на България- по този показател). Въпрос на чувство за национално достойнство.

У нас най-много снимката на Борисов да предизвика някои блогърски въпроси.

Казва ли Борисов на Тръмп конграчулейшънс ( congratullations) единствената дума, която знае на английски ( по собствените му думи, тя му стигала)? Т.е. благодари ли му за снимката и отзивчивостта да се фотографира?

Това се предполага. Не би могъл при този авторекламен блицкриг да се вклини някой български посланик или друг висш дипломат, употребяван за преводач  от Борисов по време на международни форуми.

Очарованият ( видно от усмивката) от поклона на Борисов американски президент дали знае кой е този фен, който се откроява от всички околни и е скочил от мястото си, за да се ръкува с него? 

Ако полският Дуда изглежда да се кланя, но всъщност ( меко казано) скланя страната му да плати 2 милиарда долара за американска база в Полша, какво е склонен да плати Буда, без да се съобразява, че Русия отново ще нарече България Юда?

Кой ще надделее в България в реакциите си на този кадър: кадрите на Кремъл, които пустосват Америка, но обичат Тръмп или пък тръмпистите у нас, които обичат Борисов само когато той не разочарова Кремъл и показва уважение към Тръмп като руски депутат, който пие шампанско в чест на новия американски президент на последните американски избори?

Малка подробност от пейзажа, която показва колко импровизирано и екслузивно е било усилието да се заснеме моментнана близост на Борисов с Тръмп, е забавното обстоятелство, че американският президент се оказва сниман пред табелка с име “Ники Хейли”. Знаем коя е тя, но Тръмп едва ли знае, че ще бъде “подписан” като “Ники Хейли”. 

На пиарска война, като на война- стават “весели неща”!

Share on Facebook