„Имигрант от Афганистан е бил застрелян при инцидент край българо-турската граница късно в четвъртък вечер, докато група от над 50 мигранти са опитали да пресекат границата към България в района на град Средец“ – новината на деня! Пълен потрес, който накара премиера Бойко Борисов да прекрати участието си на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел и да излети скорострелно към България. Сериозно ли, господин премиер, се прибрахте по спешност от място, на което „големите началници“ са ви изпратили да рецитирате наизуст опорни точки? Наистина ли цял премиер се върна да опее трупа на един престъпник? Верно ли една незаконна намеса в държавните ни граници вдигна на крак цялото правителство и вместо да спим спокойно, ние се потим в срам и угризения? И се държим като насрани. Като изнасилена жена, която е виновна, че изрично не е споменала поне три пъти, с изнесен глас, че не желае да я насилват. Трябва ли публично да линчуваме някого, че си е свършил работата, преди противното да е доказано? Аз мисля, че да започнат да стрелят нашите на границата, си е било абсолютно в реда на нещата! Аре да не са всички в тази държава "родени убийци" и, аре не ми драматизирайте излишно. Някакви си минават границата ни незаконно, някой стреля, някой умира. Не е като „ядем торта в сладкарницата, пием сокче, някой стреля, друг умира”. И, ако може, от гранична полиция да спрат да се насират и да правят тъпи изявления! Ебати, няма ли кой да излезе и да подкрепи тези хора? Рикошети, лайна, простотии. Абе, докато си пазим границата, стреляхме, един умря. Точка! Кой ще се пробва с мен да влезем в някоя друга държава незаконно, на две групи, през нощта, 50 човека, или 100? В Американското посолство тук в София не можете да влезете така, без да ви застрелят, камо ли да минете някоя граница без разрешение. В къщата ви, ако влезе непознат с взлом, ще викнете полиция, нали? А искате България да няма граници и контрол. Ами не става така! Светът, в който живеем е всичко друго, но не и справедлив. И това е по наш избор. Не е дошъл някой от космоса да ни го наложи. Не си делим ризите и шамарите поравно – никога, никъде. Не си делим бомбите и картечниците, не си делим и жертвите им. Не си делим ресурсите на планетата, не си делим парите, нито обяда. Нищо не делим по братски. Това ни е логиката и всичко извън нея е долно лицемерие. Приели сме, че ще живеем разделени, а не заедно. Помежду ни има телени огради и въоръжена охрана. Цялата идея да си помагаме, да се приемаме е лицемерна. Защото, ако съседът ви в кооперацията, в която живеете, остане бездомен, няма да има сила, която да ви накара да го приемете да живее у вас. Без значение дали е християнин или мюсюлманин. Ако видите гладна, измръзнала баба да проси на улицата, също няма да си я приберете вкъщи. Ако наистина бяхме толкова толерантни, добри, мили и жертвоготовни, и домовете за сираци щяха да са празни. Обаче не сме. Ние сме едни кофти копеленца, които доброволно са избрали да живеят в система, която да ни пази от нас самите, също и един от друг, защото очевидно сме опасни, не сме безобидни и изобщо безГРАНИЧНА любов няма, приятели. За съжаление, НИКЪДЕ Я НЯМА. И сега вие искате да ми кажете, че аз, която живея според тези правила, в тази схема, в този свят, трябва с отворени обятия и широка усмивка да приема 50 огромни непознати мъже да ми влязат посред нощ в къщата? Ами не. Не мисля, че е правилно. И да, ще стрелям по тях. Благодаря ви момчета, че ни пазите границата, защото този шибан свят, си заслужава всяка ограда, на която се е одрал до кръв!
