Браво за играта и самочувствието, демонстрирани на "Парк де Пренс". Браво за резултатите в Шампионската лига. Браво за положителните емоции, от които футболният запалянко в България имаше нужна. Браво и за лошите моменти - те са добър учител. Доказа го мачът в Лондон и последствията от онова кошмарно 0:6. Браво на футболистите. Във вторник вечер играха като отбор. Помагаха си, когато бе нужно. Лудогорец е силен, защото има добри индивидуалности, но има и отбор, което е по-важно. Браво на шефовете, които градят, понякога грешат, но продължават да градят и да се развиват - стъпка по стъпка. Браво на Георги Дерменджиев. Много подценяван, а и също така недооценяван. Истината е една - той е човекът, който изгради този отбор. За обикновения футболен запалянко някои решения на Дерменджиев са странни, но всички са добре премерени и най-вече точни. Доказателства - колкото искаш. Георги Дерменджиев си бе написал домашното и за мача в Париж, както и за много предишни мачове. За него  ГОЛЯМО БРАВО, защото знае какво прави и го прави изключително успешно. Браво за вярата в собствените сили и възможности. Браво за мечтите. Те са безплатни, а понякога се и сбъдват.  Браво на завистниците и хейтърите. Те са прекрасно гориво за успехи, а завистта понякога те кара да падаш доста ниско, както и да се казваш. И накрая един цицат от социалните мрежи: "Леле, мечтая един ден да гледам такъв ЦСКА в Европа, както  Лудогорец  играят тази година". Това казва всичко. Нека помечтаем да не е само ЦСКА, а да са всички български отбори, които играят в Европа. Играта продължава... Най-доброто може би предстои!