Кочо Честеменски и братя Свещарови палят дюкяните си на Узун чаршия и така оповестяват избухването на Априлското въстание в Пловдив. Макар и избран да е център на величествения IV революционен окръг, градът остава извън центъра на бунта.
Населението под тепетата било над 30 000, половината от тях турци. Една четвърт от останалите били българите. Затова постепенно през подготовката на въстанието центърът на въстанието се изместил от Пловдив към Панагюрище и Копривщица - местата с най-будно и преобладаващо българско население.
Актът на запалване на Кочо и братя Свещарови обаче целял да покаже, че дори и в този най-османски град по българските земи хората искат да живеят свободно.
Пловдив се превърнал в арена на кървави събития по-късно. През юни 1876 г. под тепетата били докарани над 500 души участници от Средногорието и от Родопите. Хвърляли ги в страшния затвор Таш капия на брега на Марица. Хановете също били превърнати в зандани.
Голяма част от арестуваните измирали от болести, защото в стая за четирима турците затваряли по 15-20 души. Всеки ден войниците вадели част от хората и ги бесели по дължината на Узун чаршия за назидание.
Тази страшна сеч продължила и през цялата Руско-турска война, а краят на кървавата вакханалия настъпил в нощта преди освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 г. Останалите в затвора Таш капия 123 българи били изведени, закарани в местността Остромила и заклани жестоко.
Експозицията пази пищовите и библията на Поп Груйо
Дисагите, които е използвал през Априлското въстание водачът му в Панагюрище поп Груйо Бански, са част от колекцията на Историческия музей под тепетата. Те са част от голямо дарение, постъпило във фонда му през 1962 г. Прави го една от родствениците на войводата - Радка Тодорова Попгруева.
Реликвите са открити от един от уредниците на пловдивския музей - Иван Костов. По време на теренни проучвания в района, където са съсредоточени събитията от Априлското въстание, той се свързва с Радка Попгруева. Тя живее в родното село на поп Груйо - Баня.
Малко по-късно тя предоставя 46 реликви, принадлежали на войводата. Голяма част от тях са дарени, а други музеят откупува. Експонатите са най-разнообразни - епитрахила му, бъклица, награден кръст, получен за участието му във въстанието.
Музеят съхранява и много богослужебни книги, които е използвал при извършването на свещеническите си задължения. Те се съхраняват във фондовете на експозиция "Българско книгоиздаване" в къщата "Христо Г. Данов".
Сред съкровищата на музея, свързани с Априлското въстание, са оригинална униформа в бяло и със зелени с красиви гайтани, оригинални калъпи за леене на куршуми, оригиналното знаме на четата от квартал Мараша в Пловдив, както и целият архив на Пловдивското поборническо опълченско дружество. Става дума за над 3000 документа, дарение от сина на Драгой Божилов - последния председател на Поборническо-опълченското дружество на ветераните.
Имаме копие и на черешово топче. То е копие, защото няма нито едно запазено автентично за съжаление. Изработено е по автентична снимка от затвора в Одрин. Там е откарано едно от пленените черешови топчета и е снимано. По тази снимка са изработени всички копия, защото са се пръскали при стрелба, разказва историкът Румяна Донева.
Душо Хаджидеков написа: Оставям всичко на милий си народ
Гостите на Историческия музей могат да видят и друга реликва, свързана с Априлското въстание - тефтерчето на възрожденеца и общественик Душо Хаджидеков. Този забележителен българин, с чиито средства са построени няколко пловдивски училища, а самият той живял скромно в стаичката на църквата "Св. Петка", е сред жестоко закланите 123-ма българи в деня на Освобождението на Пловдив - 4 януари 1878 г.
Хаджидеков е хвърлен в затвора"Таш капия" след Априлското въстание и остава там през Руско-турската война.
Последните думи в тефтерчето на този велик българин са: „Оставям всичко на милий си народ”.
Телеграмите на Макгахан и бюрото на лейди Странгфорд
Оригинални телеграми на журналиста Джанюариъс Макгахан, първото издание на книгата му „Турските зверства” и оригиналното бюро на лейди Странгфорд са сред най-ценните реликви на музея. Двамата имат основна заслуга европейската общественост да научи за погрома на Априлското въстание. Макгахан го прави с репортажите си за "Дейли Нюз". Лейди Емили Странгфорд пристига лично и обикаля из опожарените градчета. Организира благотворителна фондация и със събраните средства отваря 6 болници в Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и село Петрич.
Бюрото попада в музея като дарение от Елза Карич - личната секретарка на аристократката. То е подарено от Странгфорд, когато тръгва за Англия. Семейство Карич се установява в Пловдив и отваря една от първите аптеки под тепетата, а наследниците на Елза даряват реликвите, свързани с англичанката.
