Имах големи планове, исках да правя бизнес в Ботев, но в края на краищата, ако няма спокойствие няма как да стане. Имах среща в началото с феновете. Те казаха, че ми гласуват доверие. След един месец започнаха с лозунги, декларации. Последните събития с Митов са само капката, която преля чашата. Не може някой постоянно да ме препира и да ме кара да се чувствам длъжен, след като сам съм отишал да давам пари. В края на краищата този спорт е за феновете, ако те не те подкрепят, няма смисъл. Те през цялото време демонстрираха недоверие, за всяко мое решение. В мениджъмта, в управлението, във всяко едно мое действие... Аз да не съм на изпит? На фена мястото му е на трибуните. Купуваш си билета, купуваш си артикули, може да викаш, може ако искаш да псуваш, но да определяш, кой, какво, защо и как - някой се е объркал. В крайна сметка аз давам моите си пари.  Ботев е голям клуб. Ще се намери някой друг, по-ербап от мене. Намираме на всеки кусира ние в България. Това ни е проблема. Винаги българина намира за нещо да се заяде.