На 18 март Църквата отбелязва празника на свети Кирил Йерусалимски - един от най-изтъкнатите богослови и един от Светите Отци на Църквата. Биографичните данни за Йерусалимския епископ св. Кирил са едновременно и оскъдни, и противоречиви. Някои подробности от неговия живот пък са крайно неясни.

Той е роден ок. 313-315 г. в района на Йерусалим. Получава добро образование и се ориентира основно към изучаване на Светото Писание. Съществуват някои основания да се мисли, че е бил близък до монашеските среди и дори че самият той е бил инок. Около 343-345 г. е ръкоположен в йерейски сан от свети Максим ІІІ Йерусалимски (333-348). Св. Кирил става епископ през 348 г., но и тук не всичко е ясно.

Годините на епископското служение на трона на св. Яков Праведни не са спокоен период от живота на св. Кирил. Преди всичко той влиза в конфликт с арианина Акакий. Отначало спорът се разгаря по въпроса за юрисдикцията. Оспорена е законността на първенството на Йерусалимската катедра в Палестина. Скоро обаче към това се добавя и догматичният момент, което е напълно разбираемо в атмосферата на арианската полемика на това време. Конфликтът донася на св. Кирил огорчение и нови обвинения към него в това, че е отдал в полза на бедните църковни свещени предмети.

Голямата скръб обаче тепърва предстои. От 358 г. животът на св. Кирил започва да наподобява живота на неговия знаменит съвременник св. Атанасий Александрийски (295-373). Три пъти епископът на Йерусалим трябва да се оттегля в изгнание. Периодът от 358 до 378 г. преминава за него в трикратно изгнаничество. В продължение на около седемнадесет години той е вън от непосредствено общение със своето паство. След първото четиригодишно изгнание, във времето на Юлиан Отстъпник, той се завръща за кратко в Йерусалим, но през същата 362 г., в която се е завърнал, отново е принуден да напусне Светия Град. Завърнал се повторно, той отново излиза в единадесетгодишно изгнание – от 367 до 378 г. Годините си в изгнание той прекарва на различни места, но най-вече в Антиохия и в Тарс.

През 381 г. св. Кирил участва в работата на Втория вселенски събор. На този събор Кирил гласува за приемане термина "единосъщен" (homooussios) в Осмия член на Символа на вярата, който не е искал да приеме в началото на служението си като епископ, но след дълги години борба с арианската ерес (която отричала именно това) и нейните привърженици, се убедил в правилността на вписването на този термин в Символа. Смъртта му се отнася към 386 или 387 г. Православната църква празнува паметта му на 18 март, а Римокатолическата – на 18 май.

Значението на св. Кирил за богословската литература и за историята на развитие на догматическата мисъл не е малко. Той е оставил 24 огласителни слова или поучения за готвещите се за свето Кръщение (в древната Църква некръстените са наричани "оглашени"). Тези слова съдържат изложение на догматите и обяснения на разните църковни обреди. Тези слова са изключително важни, защото показват нагледно как чисто и неизменно Православната църква запазила наредбите на древната Църква. Той не е арианин, но и не клони открито към чисто никейската линия - не приема Никейския символ на вярата. В поученията си се придържа към поместния символ на Йерусалимската църква, който според него, "не е дело на човешки ръце”. Така или иначе неговите "Огласителни поучения" заемат своето място в историята на развитието на християнското вероучение, а Църквата го причислява към сонма на своите светци и учители.