Симеон може и да не приеме, ако загуби имението, но го оставят да живее в него. Ще вземе ли държавата двореца “Врана” от царя и ще бъде ли принуден той да напусне България отново? Този въпрос си задават мнозина, след като темата за царските имоти отново стана актуална. В края на август, след 7-годишна сага, Софийският градски съд реши, че “Врана” е на държавата.

Това е домът на царя, възмутиха се мнозина и съзряха политическа акция срещу Симеон II. А приближените му спешно се събраха във “Врана” и макар в отсъствието на самия цар, дълго дискутираха какво да предприемат. И как извън емоционалните аргументи да представят и исторически и юридически такива. Самият цар излезе с изявление, в което благодари за подкрепата в “този мъчителен за нашето семейство момент, когато след 75 г. може в една свободна и демократична България да бъда принуден към второ изгнание”. Все по-често се питам заслужавам ли да ме лишат от моя дом и заставят да напусна Родината, коментира Симеон. И определи посегателството върху имота му като “политически продиктувано”.

За държавата обаче решението за “Врана” беше очаквано, защото досега всички съдебни инстанции, произнасяли се по казуса “царски имоти”, са на едно мнение - хижите и дворците са държавна собственост. Съдебната битка започна през 2008 г., и то от самия Симеон, след като бившият областен на Пловдив Тодор Петков изненадващо отхвърли иска на бившия премиер и сестра му Мария Луиза Хробок да им върне резиденция “Кричим”. Те обжалваха и загубиха на три инстанции. Тогава се заредиха делата и за другите царски имоти. “Врана” е 5-ото от 6 дела, което държавата печели. Основният спор по всички дела е дали Интендантството на цивилната листа е държавна институция, или не.

Двете страни са на коренно противоположни мнения, а досега пред съда мнение на историци не е търсено. Както и по другите царски дела, съдия Петя Алексиева прие, че “Врана” не е бил лична собственост на монарсите, а на Интендантството на цивилната листа, което е било държавна институция. Т.е. имотите не са били лична собственост на царете, а на държавата. “Интендантството не е било и пълномощник на царя по сключвани от него сделки, тъй като такова упълномощаване (по силата на закона) не се установява от нито един от приложените правилници или правила за управление на цивилната листа”, пише съдът. Не на това мнение са обаче адвокатите на царя и неговите привърженици.

“За да бъде създадена държавна институция в Царство България, според разпоредбите на Търновската конституция е трябвало да има нарочен закон. Такъв за Интендантството няма”, обяснява Владимир Каролев. Икономистът проучва архивите с помощта на юристи. И напомня, че ръководителите на държавните институции тогава са се назначавали по предложение на царя, но след одобрение от Народното събрание. “Никъде няма интендант, който да е гласуван от парламента, винаги е бил назначаван или уволняван от царя”, допълва Каролев. “Специално по делото “Врана” Интендантството няма никакво отношение. Това е едно от делата, в които най-ясно може да се проследи още намерението на княз Фердинанд да купува частни имоти и да оформи частно имение. Не е имало нито един момент до 1947 г., в който този имот да е бил държавна собственост”, коментира царската адвокатка Ели Христова. Тя обяснява, че за “Врана” съдът се позовава на нотариален акт, който не е подписан, което го правело невалиден. Как ще се развие казусът на следващите инстанции, предстои да видим. “24 часа” представя 4 възможни варианта пред държавата и Симеон за “Врана”.