Вчера репортер на Glas.bg засне на една от улиците в Аджисан Махала в Пловдив, само на 2 минут пеш от Главната на града, как мисюлмани колят крава (СНИМКИ И ВИДЕО можете да видите ТУК). Стотици реакции последваха, както под статия в сайта ни, така и в социалната режа фейсбук. Ето мнението на един наш читател, който е направил анализ и коментар на видяното от него вчера:

Днес (б.р.: Вчера, когато бе Курбан Байрям) Пловдив потъна във кръв...... Гледката по гетата, е повече от гротескна.... Знам, че и българите колят агнета по Гергьовден, прасета по Коледа...
Но не се прави по улиците...

Днес видях куче да влачи агнешки кокали с копита в градски район....
В Шекера - демонстративно се крещеше, кой какво и колко ще коли....
Агнета се носеха на рамо и вдигнати гордо над главата, демонстрирайки КОЙ, КОЛКО е заможен, колко по-велик циганин е....
Пред всяка къща, агнета.... Многодетни са, фамилията голяма, значи много агнета...
Пред всяка къща сатър....

Питах много от тях ..... Един не каза, че благодари на БОГ, за даденото агне....
Един, не е поискал прошка от животното, че ще го убие....

А религията е смирение. Каквато и да е тя.
И баба ми даваше 'курбан' заради станали в семейството проблеми и го даваше за здраве. И се молеше на животното да й прости. Докато го води до мястото за клане.
А седмица преди това, ходеше на църква, и в къщи се молеше, Бог да й прости, че животно ще убие.
И животното го водеше със сълзи, към мястото за клане, без маанета, без хора и чалга.... В задния двор, " да се не гледа, че от кръвта, човек се опива" .....
Га курбан се прави, казваше тя- прави се в мълчание, и човеко требе да мисли, за туй що го прави. А за мисъл, ни ракия, ни музика ви требе.... Душа ви требе....
Здраве искаш... Здраве синко, с музика не тражи. Спри се синко и си в душата погледни. Там за здраве се помоли.
Курбан от душа и с молитви се дава, не с музика, и софри богати. Баката с курбана, от ръка на ръка се дава, в очите човека се гледа.... От твойте ръце, в ръцете на другия доброто и вярата чиста да влезне...
А вий тургате на софри лъскави всичко.
Душата на човек не е лъскава синко, пещера дълбока е, И все е тъмна.... Там светлината винаги е малко и нивгаш не стига.
За курбана, сеир се не прави. Курбана – сеир не иска. Курбана иска смирение, курбана моли за прошка, моли за здраве.. А туй синко, с музика и пушки не става. То така ако беше, в църквите денонощно да се плющеше и гърмеше.
И още много други казваше баба…

Питам се обаче, аз сега:
- Колко животни са били купени за този празник? – НЯМА НАП.
- От кои ‘лицензирани’ животновъдни обекти? – НЯМА БАБХ.
- С какви здравни сертификати? – НЯМА МЗХГ.
- Липса на касов бон при явна търговска дейност? – НЯМА Икономическа Полиция.
- Как става така, че социално слаб циганин, купува 3 агнета ? – НЯМА МСП
- Къде е МЗ, че се продава нерегламентирано месо?
- Къде е МОСВ, при тези реки от кръв?
- Къде са държавните и общински власти, които да следят за спазване на закони и наредби? – НЯМА ги…
Няма ги и социолозите, и психолозите.
Кръвта е кръв, независимо от вида на животното: крава, агне, човек.
И тук, не става въпрос за някакво природозащитничество, а за вяра, и традициите, които тази вяра налага.
Вярата, каквато и да е тя, казва и налага, тези ритуали да се правят тихо и кротко. Със смирение в душата. А не с тонколони за сватба, и река от кръв.

Да не говорим, че неизползвани животински части, се дават на кучетата, които ги завлачват Бог знае къде, и се вмирисват за часове в тая жега.
Но и това става, поради липса на държава.
Те така те…