Ако не сте чували за историята на Ота Бенга, ние ще ви я разкажем днес.

Ще ви запознаем с Бенга, за да припомним някои от най-ужасните неща, които са се случили в миналото. Които днес изглеждат дори нелепи.

Бенга е роден около 1883 година в тогавашната Свободна държава Конго, Африка (Демократична република Конго). Така наречената Свободната държава е била управлявана от бруталния белгийски лидер, крал Леополд II.

Леополд анексирал Конго като лично негова собственост, ограбвайки ресурсите на региона абсолютно безнаказано. Освен плячкосването, той установил и брутално принудителна система на труда. Много зверства са били извършени през това време. Смята се, че повече от 12 милиона души са загубили живота си по време на упоритата трудова политика на крал Леополд.

Бенга е бил член на племето Мбути. Той и неговите хора живели в екваториалните гори, в близост до река Касаи.

Един ден, когато Бенга се връщал от ловна експедиция, той се сблъсква с ужасяваща сцена. Всичките му хора, в това число и жена му, родителите и децата му била избити от милицията. Бенга извадил късмет да оцелее. Ако той е присъствал, когато милицията напада селото, той несъмнено е щял да сподели същата съдба.

След този съкрушителен удар, Бенга решил да броди из гората сам. Въпреки това, много скоро бива заловен от ловци на роби. Американският бизнесмен и пътешественик, Самюел Филипс Вернер по-късно ще купи Бенга от пленниците му на цена от половин килограм сол и един топ плат.

Вернер бил в Конго по работа. Трябвало да закара за изложба в Луизияна група дребни хора. Ето защо, когато Вернер видял Бенга, той го "маркирал" като идеалното допълнение към изложбата. След като купил Бенга на тази смешна цена, Вернер продължи търсенето си за още джуджета.

След като събрал желания брой, Вернер ги изпратил с кораб. Той проявявал специален интерес към Бенга, поради уникалните му физически характеристики. Бенга се считал за по-уникален от другите, защото зъбите му били остри, за което се казва, че било традицията в неговото племе. Било обичай младите мъже да заострят зъбите си.

Бил висок четири фута и тежал само 46 кг. Така Бенга започнал едно много тъжно пътуване.

Бенга, заедно с другите бил изложен на показ.

Изложбата представяла реални хора от редица "екзотични" етноси, облечени в типичните си дрехи. 

След изложбата Вернер се сближил още повече до Бенга. Дори пътувал с него до Африка, където му позволил да се ожени за втори път. Въпреки това, когато новата жена на Бенга починала от ухапване от змия, Вернер го отвел обратно в Америка.

Вернер настанил африканеца в Американския музей по естествена история в Ню Йорк, където той е бил "свободен да броди", докато не замерил със стол Флоренция Гугенхайм. След това бил преместен в зоопарка в Бронкс като наказание.

През 1906 г., 40 години след премахването на робството, Бенга бил разглеждан като "липсващото звено", изложен в зоопарка в Бронкс, заедно с маймуна.

Тълпи се стичали, за да видят Бенга. Докато някои от гостите се забавлявали на гледката, активисти, защитаващи правата на чернокожите, били крайно вбесени и призовавали Бенга да бъде освободен.

Поради постоянното му показване редом с маймуната, той станал най-популярният екземпляр в зоопарка.

След получаване на остра реакция от страна на медиите, властите били принудени все пак да го освободят.

Активистите, застъпили се за него, му помогнали да се премести в Линчбърг, Вирджиния, където зъбите му били оправени, а името му променено на Ото Бинго. След това Бенга дори бил изпратен на училище за кратко време, докато развие английския си на достатъчно добро ниво. По-късно започнал и работа във фабрика за тютюн.

Започвайки да живее новия си живот, той пожелал да се върне в Африка. Поради избухването на Първата световна война обаче, това не било възможно. Тъй като войната възпрепятствала пътуванията..

Депресията обзела живота му. Въпреки, че бил свободен, хората все още го зяпали и го гледали като експонат. Бил изоставил всяка надежда за себе си.

На 20 март 1916 г. Бенга махнал фасетите от зъбите си, запалил церемониален огън и с се застрелял с краден пистолет. Бил погребан в ненадписан гроб в Линчбърг.

Така приключил неговият живот. Той е видял и преживял ужасяващи неща във времето си на Земята. Дори да лежи в немаркиран гроб, споменът за злощастната му съдба винаги ще има своята тежест в историята на чернокожите и робството.

Източник: anonhq.com