И днес, 70-години по-късно, темата за Втората световна война все още вълнува човечеството. Особено сега, когато сме изправени пред страховете от Третата! Д-р Тотко Найденов е един от най-авторитетните наши публицисти.
Единствено за „ШОУ” в продължение на няколко броя той прави характеристика на най-мракобесническите фигури от времето на Втората световна война. Разкрива тайни, извадени от архивите на КГБ, Гестапо и МИ-6. В миналия брой той направи безпощадна характеристика на най-мрачната фигура от времето на Втората световна война – Адолф Хитлер, като стигна дотам, че този сърдечноболен, наркозависим и психически неуравновесен човек, почти еднолично командва огромен фронт, разгърнат на 3 000 километра, „като непрекъснато, алогично и пагубно променя целите, посоките и намеренията на омаломощените си войски въпреки съветите и възраженията на своите компетентни генерали”.
В този брой д-р Найденов продължава с разкритията си за безумията на Хитлер по време на Втората световна война.
- Д-р Найденов, несъмнено редовно приеманите от Хитлер амфетамин и кокаин повлияват хода на войната?..
- Под тяхно влияние той се намира в непрекъснато приповдигнато, безкритично-оптимистично и агресивно настроение; смята се за обожествен, безпогрешен и непобедим.
Вероятно поради тази причина необразованият ефрейтор отстранява фон Браухич като главнокомандващ германската армия, заема неговото място и безпардонно налага своите истерични, некомпетентни и пагубни мнения и решения на своите фелдмаршали и генерали, завършили генерал-щабни академии, с богат военен опит. Заповядва на ген. Гудериан да отклони победоносните си танкови дивизии, стигнали току пред Москва, вместо да я завземат за няколко дни и да свърнат, при нахлуващата мразовита зима, към далечния Сталинград.
Недоумяващият разтревожен Гудериан лично отлита до Берлин със самолет, въпреки риска да го свалят по опасния път, за да убеждава своя фюрер да отмени тази безумна заповед и да го остави да влезе в съветската столица, но той е непреклонен. По-късно Хитлер не позволява на фелдмаршал Паулус да се оттегли своевременно от фаталния за райха Сталинград и да избегне сключващия се около 300-хилядната му армия пагубен червеноармейски обръч. Така я обрича на гибел и предопределя разгрома на Германия. По същото време фюрерът вече получава първите признаци на стенокардия и бързо прогресиращ паркинсон, който неизбежно води до постепенна загуба на паметта и интелекта. А Морел му инжектира повишени дози нов стимулант, съдържащ модифициран Первитин – Витамултин форте.
Продължава и с кокаина…
Постепенно Хитлер напълно изгубва гъвкавостта на зловещия си ум. През януари 1945 г. признаците на паркинсон ясно си личат отдалече.
Треперенето на лявата му ръка се увеличава, започва да трепери и дясната. Едва се влачи, тътри се, походката му е нарушена, често губи равновесие и залита, здрависва се вяло и отпуснато.В такова състояние отваря втори фронт на Запад. Този непосилен втори мощен фронт фгюрерът си го предизвиква сам, след като на 8 декември 1941 г., само 2 дни след мощното руско контранастъпление при Москва, вместо да се грижи как да спаси премръзналите си войски, обявява безсмислена фатална война на САЩ – като съюзнически отговор, задето те са сторили това на Япония.
Всъщност вторият фронт на Германия е открит много по-рано, в жежките пясъци на Северна Африка също поради догматичното глупешко разбиране на Хитлер за съюзническите му задължения - този път – към Италия, която безразсъдно напада Етиопия и губи битка след битка с тамошните босоноги племена, та Германия трябва да я спасява. Фюрерът вече е фатално закъснял с планираното си за пролетта на 1941 г. настъпление в Русия, затова го и “прихваща” непобедимият “Генерал Мраз”. И докато при Москва немските войници, облечени в тънките си летни куртки, масово страдат от кървава дизентерия и измръзват при минус 40-градусовия студ, при същите тези градуси – но над нулата! – в либийските и египетските пустини, въшлясалите им колеги от войските на Ромел пък измират от коремен тиф.
Нещо повече, фюрерът пилее огромни ресурси и жива сила – около 900 000 войници за безсмислено унищожаване на милиони, абсолютно безвредни за Германия евреи. Това е всъщност допълнителен и напълно ненужен и излишен фронт, който изтощава държавата допълнително. На 20 януари 1942 г., вместо да съсредоточи цялата си енергия и ресурси върху спасяването на обкръжената при Сталинград премръзнала огромна армия на Паулус, Хитлер организира в замъка Ванзее специална конференция на тема “Окончателно разрешение на еврейския въпрос”. Тя е председателствана от “човека с желязно сърце” Райнхард Хайдрих,който произнася смразяващите думи:
“Европа ще бъде претърсена за евреи от изток до запад!”
Във Ванзее окончателно е определено продиктуваното от фюрера “ускоряване на окончателното решение на еврейския въпрос”, което евфемистично означава – пълно унищожение на евреите на Стария континент. Посочена е и сакралната цел: всички 11 млн. евреи (на толкова ги преценяват) от цяла Европа да бъдат ликвидирани! Инструктираните от своя фюрер участници в това зловещо съвещание стигат до заключението, че умъртвяването на евреите чрез разстрел е “много бавно и мръсно”, а и “въздейства угнетяващо на войниците”, затова то трябва да бъде ускорено с “Циклон Б”, който вече е успешно пробван върху 500 нещастни съветски военнопленници. За тази сатанинска цел трескаво построяват нови концлагери, всъщност заводи за избиване: в Белжец – с дневен капацитет за умъртвяване на 15 000 души, и в Собибор – за 20 000, извън вече съществуващите в Дахау, Треблинка и Майданек – за по 25 000, и най-големия и зловещ от всички в Аушвиц (Освиенцим), където са умъртвени близо 2 млн. евреи и пленници.
Светът помни изтребването на жителите на мирното чешко село Лидице, избити само защото край него е извършено покушението срещу коменданта-тиранин на поробена Чехословакия Хайдрих. Хитлер е безмилостен и към другите народи дори когато те са съюзници. На 23 март 1944 г. в Рим италианската Съпротива организира атентат пред кино, посещавано предимно от немски военни. Бомбата избива 33-ма офицери и войници. Още на другия ден, по заповед на фюрера, Гестапо разстрелва 335 абсолютно невинни заложници италианци.
Като никой друг световен политик дотогава Хитлер умее да си създава излишни и непримирими врагове – още едно доказателство за неуравновесения му велзевулски характер, налудничавата психоза, липсата на елементарно чувство за такт, дипломатичност и самосъхранение, под въздействието на някакъв необуздан стремеж към всеобща разруха, стигащ до самоунищожение. Не случайно завършва проклетия си живот със самоубийство. Във всичко това несъмнен определящ дял имат и тежките му болести.
Морел продължава да го дрогира с амфетамините, кокаина и стрихнина си. Хитлер вече е “цяла развалина, лапаща пасти”, както по-късно го описва човек от охраната му. Направените му през 1940 г. пълни изследвания доказват тежка хипертония с хипертрофия (разширение) на сърдечна камера. Кардиограмата отчетливо показва коронарна склероза (стенокардия, гръдна жаба). Развива сърдечна декомпенсация, с отоци по подбедриците и този път Морел правилно започва да му инжектира строфантин (за засилване контрактилитета на миокарда). Пробата за сифилис Васерман е отрицателна, но това не значи, че не я е преболедувал, защото след дълги години тестът се нормализира.
Тежко болен и психично, и интелектуално неуравновесен истерик - това всъщност представлява този световен Велзевул почти през цялото времетраене на Втората световна война. Брой нямат глупавите му и пагубни военни решения. Изключваме измамата му спрямо цяла Европа с Мюнхенското споразумение, когато гарантира с подписа си, че след аншлуса на Австрия и прегазването на Судетите няма да нахлува в нито една друга страна на Стария континент.
Само след броени месеци прегазва с неудържимата си желязна армия Чехословакия и Бенелюкс, завладява и почти цяла Франция. Когато затиска 190 000 английски и 140 000 френски войници при Дюнкерк, пред Ламанш, вместо да ги обкръжи и принуди да се предадат, въпреки горещите настоявания на генералите си, с което би спечелил войната със Запада, заповядва на устремените танкове да спрат. И всичките тези 330 000 вражи бойци, вместо да бъдат обезвредени, се оттеглят необезпокоявани до спасителния английски бряг на 26 май 1940. “Какво чудодейно избавление!”, ще благодари Чърчил на Провидението. А всъщност би трябвало да отправи гореща признателност към болестите и характеровите отклонения на чудовищно непредвидимия ефрейтор в Берлин. /следва/
Едно интервю на Георги Андонов
Единствено за „ШОУ” в продължение на няколко броя той прави характеристика на най-мракобесническите фигури от времето на Втората световна война. Разкрива тайни, извадени от архивите на КГБ, Гестапо и МИ-6. В миналия брой той направи безпощадна характеристика на най-мрачната фигура от времето на Втората световна война – Адолф Хитлер, като стигна дотам, че този сърдечноболен, наркозависим и психически неуравновесен човек, почти еднолично командва огромен фронт, разгърнат на 3 000 километра, „като непрекъснато, алогично и пагубно променя целите, посоките и намеренията на омаломощените си войски въпреки съветите и възраженията на своите компетентни генерали”.
В този брой д-р Найденов продължава с разкритията си за безумията на Хитлер по време на Втората световна война.
- Д-р Найденов, несъмнено редовно приеманите от Хитлер амфетамин и кокаин повлияват хода на войната?..
- Под тяхно влияние той се намира в непрекъснато приповдигнато, безкритично-оптимистично и агресивно настроение; смята се за обожествен, безпогрешен и непобедим.
Вероятно поради тази причина необразованият ефрейтор отстранява фон Браухич като главнокомандващ германската армия, заема неговото място и безпардонно налага своите истерични, некомпетентни и пагубни мнения и решения на своите фелдмаршали и генерали, завършили генерал-щабни академии, с богат военен опит. Заповядва на ген. Гудериан да отклони победоносните си танкови дивизии, стигнали току пред Москва, вместо да я завземат за няколко дни и да свърнат, при нахлуващата мразовита зима, към далечния Сталинград.
Недоумяващият разтревожен Гудериан лично отлита до Берлин със самолет, въпреки риска да го свалят по опасния път, за да убеждава своя фюрер да отмени тази безумна заповед и да го остави да влезе в съветската столица, но той е непреклонен. По-късно Хитлер не позволява на фелдмаршал Паулус да се оттегли своевременно от фаталния за райха Сталинград и да избегне сключващия се около 300-хилядната му армия пагубен червеноармейски обръч. Така я обрича на гибел и предопределя разгрома на Германия. По същото време фюрерът вече получава първите признаци на стенокардия и бързо прогресиращ паркинсон, който неизбежно води до постепенна загуба на паметта и интелекта. А Морел му инжектира повишени дози нов стимулант, съдържащ модифициран Первитин – Витамултин форте.
Продължава и с кокаина…
Постепенно Хитлер напълно изгубва гъвкавостта на зловещия си ум. През януари 1945 г. признаците на паркинсон ясно си личат отдалече.
Треперенето на лявата му ръка се увеличава, започва да трепери и дясната. Едва се влачи, тътри се, походката му е нарушена, често губи равновесие и залита, здрависва се вяло и отпуснато.В такова състояние отваря втори фронт на Запад. Този непосилен втори мощен фронт фгюрерът си го предизвиква сам, след като на 8 декември 1941 г., само 2 дни след мощното руско контранастъпление при Москва, вместо да се грижи как да спаси премръзналите си войски, обявява безсмислена фатална война на САЩ – като съюзнически отговор, задето те са сторили това на Япония.
Всъщност вторият фронт на Германия е открит много по-рано, в жежките пясъци на Северна Африка също поради догматичното глупешко разбиране на Хитлер за съюзническите му задължения - този път – към Италия, която безразсъдно напада Етиопия и губи битка след битка с тамошните босоноги племена, та Германия трябва да я спасява. Фюрерът вече е фатално закъснял с планираното си за пролетта на 1941 г. настъпление в Русия, затова го и “прихваща” непобедимият “Генерал Мраз”. И докато при Москва немските войници, облечени в тънките си летни куртки, масово страдат от кървава дизентерия и измръзват при минус 40-градусовия студ, при същите тези градуси – но над нулата! – в либийските и египетските пустини, въшлясалите им колеги от войските на Ромел пък измират от коремен тиф.
Нещо повече, фюрерът пилее огромни ресурси и жива сила – около 900 000 войници за безсмислено унищожаване на милиони, абсолютно безвредни за Германия евреи. Това е всъщност допълнителен и напълно ненужен и излишен фронт, който изтощава държавата допълнително. На 20 януари 1942 г., вместо да съсредоточи цялата си енергия и ресурси върху спасяването на обкръжената при Сталинград премръзнала огромна армия на Паулус, Хитлер организира в замъка Ванзее специална конференция на тема “Окончателно разрешение на еврейския въпрос”. Тя е председателствана от “човека с желязно сърце” Райнхард Хайдрих,който произнася смразяващите думи:
“Европа ще бъде претърсена за евреи от изток до запад!”
Във Ванзее окончателно е определено продиктуваното от фюрера “ускоряване на окончателното решение на еврейския въпрос”, което евфемистично означава – пълно унищожение на евреите на Стария континент. Посочена е и сакралната цел: всички 11 млн. евреи (на толкова ги преценяват) от цяла Европа да бъдат ликвидирани! Инструктираните от своя фюрер участници в това зловещо съвещание стигат до заключението, че умъртвяването на евреите чрез разстрел е “много бавно и мръсно”, а и “въздейства угнетяващо на войниците”, затова то трябва да бъде ускорено с “Циклон Б”, който вече е успешно пробван върху 500 нещастни съветски военнопленници. За тази сатанинска цел трескаво построяват нови концлагери, всъщност заводи за избиване: в Белжец – с дневен капацитет за умъртвяване на 15 000 души, и в Собибор – за 20 000, извън вече съществуващите в Дахау, Треблинка и Майданек – за по 25 000, и най-големия и зловещ от всички в Аушвиц (Освиенцим), където са умъртвени близо 2 млн. евреи и пленници.
Светът помни изтребването на жителите на мирното чешко село Лидице, избити само защото край него е извършено покушението срещу коменданта-тиранин на поробена Чехословакия Хайдрих. Хитлер е безмилостен и към другите народи дори когато те са съюзници. На 23 март 1944 г. в Рим италианската Съпротива организира атентат пред кино, посещавано предимно от немски военни. Бомбата избива 33-ма офицери и войници. Още на другия ден, по заповед на фюрера, Гестапо разстрелва 335 абсолютно невинни заложници италианци.
Като никой друг световен политик дотогава Хитлер умее да си създава излишни и непримирими врагове – още едно доказателство за неуравновесения му велзевулски характер, налудничавата психоза, липсата на елементарно чувство за такт, дипломатичност и самосъхранение, под въздействието на някакъв необуздан стремеж към всеобща разруха, стигащ до самоунищожение. Не случайно завършва проклетия си живот със самоубийство. Във всичко това несъмнен определящ дял имат и тежките му болести.
Морел продължава да го дрогира с амфетамините, кокаина и стрихнина си. Хитлер вече е “цяла развалина, лапаща пасти”, както по-късно го описва човек от охраната му. Направените му през 1940 г. пълни изследвания доказват тежка хипертония с хипертрофия (разширение) на сърдечна камера. Кардиограмата отчетливо показва коронарна склероза (стенокардия, гръдна жаба). Развива сърдечна декомпенсация, с отоци по подбедриците и този път Морел правилно започва да му инжектира строфантин (за засилване контрактилитета на миокарда). Пробата за сифилис Васерман е отрицателна, но това не значи, че не я е преболедувал, защото след дълги години тестът се нормализира.
Тежко болен и психично, и интелектуално неуравновесен истерик - това всъщност представлява този световен Велзевул почти през цялото времетраене на Втората световна война. Брой нямат глупавите му и пагубни военни решения. Изключваме измамата му спрямо цяла Европа с Мюнхенското споразумение, когато гарантира с подписа си, че след аншлуса на Австрия и прегазването на Судетите няма да нахлува в нито една друга страна на Стария континент.
Само след броени месеци прегазва с неудържимата си желязна армия Чехословакия и Бенелюкс, завладява и почти цяла Франция. Когато затиска 190 000 английски и 140 000 френски войници при Дюнкерк, пред Ламанш, вместо да ги обкръжи и принуди да се предадат, въпреки горещите настоявания на генералите си, с което би спечелил войната със Запада, заповядва на устремените танкове да спрат. И всичките тези 330 000 вражи бойци, вместо да бъдат обезвредени, се оттеглят необезпокоявани до спасителния английски бряг на 26 май 1940. “Какво чудодейно избавление!”, ще благодари Чърчил на Провидението. А всъщност би трябвало да отправи гореща признателност към болестите и характеровите отклонения на чудовищно непредвидимия ефрейтор в Берлин. /следва/
Едно интервю на Георги Андонов
