Д-р Тотко Найденов е гл. редактор на в. "Български лекар", специалист е по социална медицина, инициатор на Деня на българския лекар и Деня на спасението (официализиран от Министерския съвет), публицист, автор на 45 книги - изключително любопитно четиво.
Репортер на „ШОУ” се свърза с именития лекар по една прелюбопитна тема – болест ли е алчността за власт?
- Д-р Найденов, българският народ постоянно се лута между „Осанна!” и „Разпни го!” – Така характеризираме миналото си, такова е отношението ни и към сегашните ни властници. Каква е вашата характеристика за властниците ни отпреди 1989 г.?
-Преди всичко - като авторитарни властници и тирани, но само спрямо собствения си народ. По отношение на чуждите ментори – раболепни като сегашните. Не намирам съществена разлика между някогашните ни държавници и сегашните, които се наричат "демократи". И те, със същата готовност, изпълняват заповедите на господарите си от съответните посолства.
България е малка, бедна и застаряваща страна, но въпреки това пак би могла да следва своя собствена политика в защита на националните си интереси - вижте една Сърбия, Словакия, Чехия, Полша, Словения, да не говорим за гордата Унгария, на чийто лидер Виктор Орбан се възхищавам.
Нашите най-съвременни управници, наричащи себе си "държавници", с изключение на явлението Стефан Стамболов и донякъде на Петко Каравелов, имат само една-единствена мисъл и ясна цел в главите си - властта!
Власт - с всички възможни средства - било диктатура, било манипулация на общественото мнение, било купуване на гласове и откровено фалшифициране на избори... Оттам пътят към парите и всички останали сладости на живота им е открит.
"Властта е афродизиак"
беше казал известният американски политик похотливец Хенри Кисинджър. Вижте само колко наши депутати и министри се разведоха, изгониха жените си, които са им раждали децата, за да се задомят за секретарки и любовници? Във властта няма морал, няма насищане.
- Да направим една ретроспекция, като тръгнем от Георги Димитров, вожда и учителя на българския народ, както го величаехме десетилетия наред, любимецът на пионерчета и чавдарчета. Що за човек е бил той според вас?
- Как да наричаме държавен глава, който насилствено принуждава част от сънародниците си да приемат друга националност, освен национал-предател?! Знаете, че Димитров е принуждавал българите от Пиринска Македония да се пишат македонци. Който не се подчинява - бой, изселване, или направо убиване. На Димитров никога не му е пукало за живота на българите. Той, заедно с агента на КГБ Васил Коларов, вдигат Септемврийското въстание, при което в братоубийствени битки загиват между 2 500 и 5 000 българи! Атентатът в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г., Велики Четвъртък, унищожава над 160 невинни българи, стекли се на погребение.
Та нима 30-те хиляди избити в първите шест седмици след 9 септември 1944 г. без съд и присъда наши сънародници, предимно индустриалци, интелектуалци, учители, свещеници, са зловеща прищявка само на организаторите Трайчо Костов и Антон Югов, без знанието и заповедите на Димитров, който цяла година си стои на топло в Москва?! Освен неистовата жажда за власт - на всяка цена, дори и с цената на смъртта на десетки хиляди техни сънародници, тази психология се намира
под смразяващото въздействие на Сталин
Естествено, освен безжалостното отношение към т. нар. буржоазия и образованите и честни хора, червените вождове насърчават и издигането на култ към личността им. Димитров не е почтен и към своите другари, които сляпо го следват през септември 1923 г. След разгрома 400 от тях намират убежища в страната "где так вольно дышет человек", но половината попадат в зловещия ГУЛаг, и той не си помръдва пръста, за да ги спаси, включително и съкилийниците си от немския зандан в германския град Лайпциг - Танев и Благой Попов. Последният излежава 18 години там.
Димитров обичал не само чашката, но и жените. В Лайпциг изнасят информацията, че тефтерчето му е пълно с адресите и телефонните номера на негови любовници, а той извиква към прокурора: "Не съм нито хомосексуалист, нито съм импотентен, а напълно нормален мъж!".
- Да, но като ученици ние учехме наизуст речта му на прословутия Лайпцигски процес, в който той се държи геройски и впечатлява дори американските медии. Помним думите му към Гьоринг, дясната ръка на Адолф Хитлер: „В коя страна фашистите не са варвари и диваци?!”...
- Да, геройски думи, включително напомнянето му, че докато немският император Карл говори на немски само с конете си, в България Кирил и Методий разнасят азбуката си. Но той вече е бил уведомен, че Сталин е договорил размяната му с десетки немски антифашисти, намерили "сигурно убежище" в Москва от Хитлеровите гонения. Димитров не е здрав. Той е алкохолно зависим. Неслучайно народът ни го нарича "Гошо Тарабата", защото още на младини се прибирал вкъщи пиян-залян, подпирайки се по околните огради (тараби).
Развива алкохолна чернодробна цироза, както и диабет
Сломява го и ранната смърт на детето му - Митя, починало от дифтерит в Москва. После допуска фатална грешка: без да пита Сталин, обявява пред журналисти, че с Йосип Броз Тито, лидерът на тогавашната СФРЮ, ще създават Балканска федерация, което вбесява грузинския сатрап. Сталин го вика в курорта "Барвиха" край Москва на "лечение", което се състои и в скришното поставяне на кутия с течен живак в бюрото му - дишайки отровните живачни пари, сломеният организъм на Димитров се предава окончателно. Учудвам се, че Българският антифашистки съюз все още раздава почетен знак на името на този национал-предател, че имаме град с неговото име!.. На този терорист, който откровено иска съществуване на Македония не като част от Майка България, а като самостоятелна държава. И е избил стотици, несъгласни с мнението му родолюбци и патриоти.
- А какво бихте казали за култа към личността на Вълко Червенков, който е женен за сестрата на Георги Димитров – Елена?
- Не е бил женен, живеели са на съпружески начала, без брак. Да, Червенков е синоним на култа към личността в България. По негово време концлагерите в Белене, Перник и другаде се пълнят с хиляди политически противници. Насилствено се кооперира селското стопанство и останалите без земя селяни масово бягат по градовете. Така се поставя началото на демографския ни срив, защото
деца раждат не гражданите, а селяните - трябва им работна ръка
Психологията и тук е проста: подражание на Сталин. Мразовитата сянка от този култ към Червенков още се усеща у нас: ще посмеете ли смело да кажете всичко, което мислите за сегашните ни вождове?...
- За последния комунистически диктатор Тодор Живков вече е изписано почти всичко, и все пак - какви щрихи бихте поставили към образа му?
- Не по-малко усърден в блюдолизството към съветските другари беше и Тодор Живков. Така си запази властта до дълбока старост - беше първи, а после и генерален секретар на ЦК на БКП - от 4 март 1954 г. до 10 ноември 1989 г. Интересното е, че довчерашните му другари, които трепереха и се озъртаха дори и само при произнасянето на името му, го свалиха с… благодарности, а след 5-6 седмици
го изключиха от партията и го предадоха на прокурор
Не се съмнявам, че и при двата случая това е станало след съгласуване със съветското посолство. Та, това е в общи линии, психологията на нашите държавни чиновници - жажда за власт и угодливост към колониалните им кукловоди, и пълна незаинтересованост към интересите на собствения народ и държава. С нарастваща тревога наблюдавам процеса, който подготвя откъсването на наши територии в Родопите и Тракия.
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
Репортер на „ШОУ” се свърза с именития лекар по една прелюбопитна тема – болест ли е алчността за власт?
- Д-р Найденов, българският народ постоянно се лута между „Осанна!” и „Разпни го!” – Така характеризираме миналото си, такова е отношението ни и към сегашните ни властници. Каква е вашата характеристика за властниците ни отпреди 1989 г.?
-Преди всичко - като авторитарни властници и тирани, но само спрямо собствения си народ. По отношение на чуждите ментори – раболепни като сегашните. Не намирам съществена разлика между някогашните ни държавници и сегашните, които се наричат "демократи". И те, със същата готовност, изпълняват заповедите на господарите си от съответните посолства.
България е малка, бедна и застаряваща страна, но въпреки това пак би могла да следва своя собствена политика в защита на националните си интереси - вижте една Сърбия, Словакия, Чехия, Полша, Словения, да не говорим за гордата Унгария, на чийто лидер Виктор Орбан се възхищавам.
Нашите най-съвременни управници, наричащи себе си "държавници", с изключение на явлението Стефан Стамболов и донякъде на Петко Каравелов, имат само една-единствена мисъл и ясна цел в главите си - властта!
Власт - с всички възможни средства - било диктатура, било манипулация на общественото мнение, било купуване на гласове и откровено фалшифициране на избори... Оттам пътят към парите и всички останали сладости на живота им е открит.
"Властта е афродизиак"
беше казал известният американски политик похотливец Хенри Кисинджър. Вижте само колко наши депутати и министри се разведоха, изгониха жените си, които са им раждали децата, за да се задомят за секретарки и любовници? Във властта няма морал, няма насищане.
- Да направим една ретроспекция, като тръгнем от Георги Димитров, вожда и учителя на българския народ, както го величаехме десетилетия наред, любимецът на пионерчета и чавдарчета. Що за човек е бил той според вас?
- Как да наричаме държавен глава, който насилствено принуждава част от сънародниците си да приемат друга националност, освен национал-предател?! Знаете, че Димитров е принуждавал българите от Пиринска Македония да се пишат македонци. Който не се подчинява - бой, изселване, или направо убиване. На Димитров никога не му е пукало за живота на българите. Той, заедно с агента на КГБ Васил Коларов, вдигат Септемврийското въстание, при което в братоубийствени битки загиват между 2 500 и 5 000 българи! Атентатът в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г., Велики Четвъртък, унищожава над 160 невинни българи, стекли се на погребение.
Та нима 30-те хиляди избити в първите шест седмици след 9 септември 1944 г. без съд и присъда наши сънародници, предимно индустриалци, интелектуалци, учители, свещеници, са зловеща прищявка само на организаторите Трайчо Костов и Антон Югов, без знанието и заповедите на Димитров, който цяла година си стои на топло в Москва?! Освен неистовата жажда за власт - на всяка цена, дори и с цената на смъртта на десетки хиляди техни сънародници, тази психология се намира
под смразяващото въздействие на Сталин
Естествено, освен безжалостното отношение към т. нар. буржоазия и образованите и честни хора, червените вождове насърчават и издигането на култ към личността им. Димитров не е почтен и към своите другари, които сляпо го следват през септември 1923 г. След разгрома 400 от тях намират убежища в страната "где так вольно дышет человек", но половината попадат в зловещия ГУЛаг, и той не си помръдва пръста, за да ги спаси, включително и съкилийниците си от немския зандан в германския град Лайпциг - Танев и Благой Попов. Последният излежава 18 години там.
Димитров обичал не само чашката, но и жените. В Лайпциг изнасят информацията, че тефтерчето му е пълно с адресите и телефонните номера на негови любовници, а той извиква към прокурора: "Не съм нито хомосексуалист, нито съм импотентен, а напълно нормален мъж!".
- Да, но като ученици ние учехме наизуст речта му на прословутия Лайпцигски процес, в който той се държи геройски и впечатлява дори американските медии. Помним думите му към Гьоринг, дясната ръка на Адолф Хитлер: „В коя страна фашистите не са варвари и диваци?!”...
- Да, геройски думи, включително напомнянето му, че докато немският император Карл говори на немски само с конете си, в България Кирил и Методий разнасят азбуката си. Но той вече е бил уведомен, че Сталин е договорил размяната му с десетки немски антифашисти, намерили "сигурно убежище" в Москва от Хитлеровите гонения. Димитров не е здрав. Той е алкохолно зависим. Неслучайно народът ни го нарича "Гошо Тарабата", защото още на младини се прибирал вкъщи пиян-залян, подпирайки се по околните огради (тараби).
Развива алкохолна чернодробна цироза, както и диабет
Сломява го и ранната смърт на детето му - Митя, починало от дифтерит в Москва. После допуска фатална грешка: без да пита Сталин, обявява пред журналисти, че с Йосип Броз Тито, лидерът на тогавашната СФРЮ, ще създават Балканска федерация, което вбесява грузинския сатрап. Сталин го вика в курорта "Барвиха" край Москва на "лечение", което се състои и в скришното поставяне на кутия с течен живак в бюрото му - дишайки отровните живачни пари, сломеният организъм на Димитров се предава окончателно. Учудвам се, че Българският антифашистки съюз все още раздава почетен знак на името на този национал-предател, че имаме град с неговото име!.. На този терорист, който откровено иска съществуване на Македония не като част от Майка България, а като самостоятелна държава. И е избил стотици, несъгласни с мнението му родолюбци и патриоти.
- А какво бихте казали за култа към личността на Вълко Червенков, който е женен за сестрата на Георги Димитров – Елена?
- Не е бил женен, живеели са на съпружески начала, без брак. Да, Червенков е синоним на култа към личността в България. По негово време концлагерите в Белене, Перник и другаде се пълнят с хиляди политически противници. Насилствено се кооперира селското стопанство и останалите без земя селяни масово бягат по градовете. Така се поставя началото на демографския ни срив, защото
деца раждат не гражданите, а селяните - трябва им работна ръка
Психологията и тук е проста: подражание на Сталин. Мразовитата сянка от този култ към Червенков още се усеща у нас: ще посмеете ли смело да кажете всичко, което мислите за сегашните ни вождове?...
- За последния комунистически диктатор Тодор Живков вече е изписано почти всичко, и все пак - какви щрихи бихте поставили към образа му?
- Не по-малко усърден в блюдолизството към съветските другари беше и Тодор Живков. Така си запази властта до дълбока старост - беше първи, а после и генерален секретар на ЦК на БКП - от 4 март 1954 г. до 10 ноември 1989 г. Интересното е, че довчерашните му другари, които трепереха и се озъртаха дори и само при произнасянето на името му, го свалиха с… благодарности, а след 5-6 седмици
го изключиха от партията и го предадоха на прокурор
Не се съмнявам, че и при двата случая това е станало след съгласуване със съветското посолство. Та, това е в общи линии, психологията на нашите държавни чиновници - жажда за власт и угодливост към колониалните им кукловоди, и пълна незаинтересованост към интересите на собствения народ и държава. С нарастваща тревога наблюдавам процеса, който подготвя откъсването на наши територии в Родопите и Тракия.
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
