Д-р Велислава Симеонова е университетски преподавател в Барселона. Освен това тя работи и като екскурзовод. Родом е от Троян, но от 6 години живее в Барселона. Доктор по География, Териториално планиране и Опазване на околната среда на Барселонския университет. Свързахме се с нея, за да разберем, какво е преживяла по време и в дните след атентата на "Ла Рамбла". Промени ли актът на тероризъм нейния живот, както и на всички, които живеят и работят в Барселона?

- Къде бяхте по време на атентата? Какво видяхте, какво усетихте?

- За мое щастие, през следобеда на 17 август си останах да работя от къщи. Получих обаждане, в което мой приятел беше ужасен и повтаряше, че става нещо на ул. "Ла Рамбла", в центъра на Барселона, но е затворен в ателието си, намиращо се на по-малко от 50 метра от мястото на инцидента. Не беше ясно дали ставаше дума за атентат... 10 мин по-късно националните телевизии вече излъчваха за случилото се.

Разбира се информацията беше особено оскъдна пред първия час след атентата и хората, с които успях да разговарям, бяха изплашени, но сигурни, че става дума за терористичен акт.

- Уплашихте ли се?

- За да бъда честна – не. По-скоро изпаднах в някакво странно състояние на шок, но и облекчение, защото вече бях разговаряла със семейството ми и те знаеха, че аз съм добре.

- Имаше ли проблеми и неудобства, които останаха незабелязани за света. Например спиране на мобилните услуги поради натоварване или срив и паника в болниците, нещо което е останало скрито от зрителите, които следяхме със затаен дъх, какво се случва в часовете след атентата?

- Всъщност не... Дори напротив. В социалните мрежи регионалната полиция призова за ползването на интернет, за да се уведомяват близки и познати.

- Как според Вас реагираха властите и полицията в каталунската столица? Каква е Вашата оценка за техните действия?

- Регионалната полиция реагира изключително бързо. И не само те. Веднага беше оказана спешна помощ на пострадалите.

Всъщност, градът беше подготвен за това. Каталунската столица, както и цяла Испания, се намират в 4 от 5-степенна тревога за теротистично нападение от юли 2015. На "Ла Рамбла", както и около всички останали туристически обекти и монументи, се виждаше засиленото присъствие на местната полиция  - Мосос, както и Градската Гвардия. Това говореше само по себе си, че вероятността нещо да се случи е изключително висока.

След атентата, Мосос предоставяха много и възможно най-изчерпателна информация на жителите посредством социалните мрежи и продължават да го правят.

За съжаление, дни след атентата в Барселона, но и опита за такъв в Камбрилс (близо до Тарагона), събитията дадоха основа да заострят много дебата относно провеждането на Референдума за независимост в Каталуня на 1 октомври тази година и възможно ли е да се води борба срещу тероризма без инструментите на държавата и помощта на централното правителство.

- Промени ли се Барселона след атентата?

- Не мисля... Може би хората си дадоха сметка, че солидарността е важен компонент, за да бъдем човеци и за да продължава да бъде Барселона град на мира, град на хората, защото хората сме ние, които създаваме територията и нейната идентичност.

Барселона успя бързо да се отърси от тъгата и паниката и днес, разхождайки се по Ла Рамбла, ни остава спомена, но и много надежда. Но продължаваме да бъдем същите – ние, жителите на този космополитен средиземноморски град, символ на веселието и разнообразието, на румбата и "фиестата“.

- Промени ли се държанието на туристите, на местните?

- Считам, че жителите на Барселона само доказаха, че това е един град на солидарността и съпричастността. "Ла Рамбла" продължава да бъде отрупана с туристи, които се спират, мълчаливо прекланят едноминутно глава в близост от олтарите, където се отдава чест на загиналите и пострадалите, но после продължават в търсене на духа на този прекрасен град.

- Вие лично променихте ли нещо в ежедневието си след атентата, променихте ли местата, на които ходите, има ли страх и притеснение във Вас, когато ходите на работа, когато се качвате в метрото или минавате покрай места с много туристи, които могат да бъдат цел на терористи?

- Ами не. Страхът създава паника, а тя е най-големия ни враг. Не ме е страх да обикалям улиците на града по начин, по който съм го правила до сега... От това, на което съм свидетел до момента, мисля, че това е и начина, по който разсъждават и местни хора.  Никой не е защитен от ужаса на тероризма, без значение къде, но всеки може да избере дали да се страхува или не. Поради това, аз не се страхувам!

- Очаквате ли Барселона и Испания като цяло да променят политиката си спрямо имигрантите след този атентат?

- Не мисля. Както знаете, Барселона, заедно с Мадрид, са били винаги солидарни спрямо въпроса с бежанците. В Испания от векове съжителстват християни и мюсюлмани. В Каталуня е установена една от важните ислямски общности от много години и фактът, че Барселона винаги е била символ на доброто съжителство и толерантността, говори достатъчно. Аз също съм имигрант...

Допълвам, че конкретно в случая с извършителите на атентата и опита за такъв в Камбрилс,  не се отнасяше до току-що имигрирали хора. Говорим за второ поколение,  деца на такива, които вече са много добре интегрирани. Всъщност това са хора, които са родени тук, които са учили тук, които са създали социалния си кръг тук.

Отбелязвам също, че въпросът не опират до толкова до религията и ценностите й, а до една грозна пропаганда на омраза, която превръща тези „атентатори“ в хора, търсещи форма да се докажат в едно общество, в което са израснали, но в което нещо им е липсвало, или в което илюзорните представи и носталгия са се канализирали в омраза...

За съжаление се спекулира доста с тези теми, включително в България, поради което хора сегрегират хора въз основа на религиозната им принадлежност и поради горчивия вкус на историята.

Считам, че добър инструмент за „справяне“ с  тази ситуация е подобряване на преподавателските методи и работата с деца още в началното и средно образование, в това число повече работата на психолози и психоаналитици в учебните заведения...

- Преди атентата си спомняме, че в Барселона имаше огромен протест,  на който местни поискаха повече бежанци в Каталуния. Сега какви са настроенията сред местните жители? Продължават ли да са на същото мнение?

- Бежанците нямат нищо общо с атентатите тук. Повтарям, това е погрешно мислене, че един такъв акт, организиран от малка група неориентирани младежи, ще превърне хората по-малко солидарни или толерантни било то към бежанците от Сирия, или тези от различни части на Африканския континент!

- Колко време според Вас ще е нужно, за да се отърси Барселона от този шок?

- Аз мисля, че тя вече се отърси. Мерките за сигурност са същите, хората не се страхуват и животът възстанови динамиката си.

- Според Вас имало ли е пропуски в сигурността в града или просто подебен вид атака няма как да бъде предвидена и предотвратена?

- Категорично няма пропуски. Дори напротив, Антитерористичното звено на регионалната полиция работи повече от добре и много „радикални клетки“ бяха неутрализирани през последните години.

- Минавали ли са ви мисли след този инцидент, да се приберете в България, за да сте по-далеч от подобни атентати?

- Всъщност не. Аз съм жител на Барселона и любовта ми към този град е прекалено голяма, за да го напусна точно сега...

Никой не е защитен и никъде... Освен това, не считам, че градове като София са най-безопасното място на света. Вярвам обаче, че ние променяме градовете, независимо от това, което те преживят . Вярвам също, че любовта ни към хората е най-силното оръжие срещу пропагандата на омраза и разделянето на „добри“ и „лоши“ в зависимост от нашето вероизповедание!