Обещанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да премахне принципа на придобиване на гражданство по рождение отново отваря дебати за тази практика и за това дали той може законно да го изхвърли от американското право с изпълнителна заповед. Ако погледнем назад към историята на придобиването на гражданство по рождение, става ясно, че тези дебати, довели до съдебни дела и ускорили приемането на законодателство, не са нещо ново.

Сега, когато Тръмп се готви да ограничи незаконната имиграция и да впечатли гласоподавателите преди изборите в средата на мандата следващата седмица, въпросът отново идва на дневен ред. Четиринадесетата поправка на американската конституция гласи: "Всички лица, родени или натурализирани в Съединените щати и подчинени на тяхната юрисдикция, са граждани на Съединените щати и на щата, в който живеят." Конституционна поправка може да бъде променена единствено с приемането на друга поправка.

Този процес изисква мнозинство от две трети в двете камари на американския Конгрес или конституционен конвент, свикан от две трети от щатските законодателни събрания. Според юристи и политолози, които задълбочено са изследвали въпроса, обаче има двусмислие в думите "подчинени на тяхната юрисдикция". Вицепрезидентът Майк Пенс обърна внимание на този израз в изказване вчера, в което защити президента. Той каза, че правителството обмисля да предприеме действия във връзка с придобиването на гражданство по рождение в светлината на "кризата по нашата южна граница" и общата цел за поправяне на повредената имиграционна система.

"Всички ние знаем какво гласи 14-ата поправка. Всички ние високо ценим текста на 14-ата поправка", каза Пенс, който направи изявлението на форум. "Но Върховният съд на Съединените щати никога не се е произнасял дали текстът на 14-ата поправка - "подчинени на тяхната юрисдикция" - се отнася конкретно за хората, които са в страната незаконно." За да оправдае издаването на изпълнителна заповед, Тръмп може да вземе предвид думите на сенатор Джейкъб Хауърд, помогнал за ръководене на усилията за разработването и приемането на 14-ата поправка в края на 60-те години на 19 век.

Хауърд обяснил целта на поправката, но включил изключение: "Това, разбира се, няма да включва родените в Съединените щати лица, които са чужденци, които принадлежат към семействата на посланиците или чуждестранните министри, акредитирани към правителството на Съединените щати, но ще включва всяка друга категория лица." Хауърд настоял, че това урежда "големия въпрос за гражданството и премахва всякакви съмнения за това кои лица са или не са граждани на Съединените щати".

Поддръжниците на придобиването на гражданство по рождение виждат прецедент в делото "Съединените щати срещу Уон Ким Арк", по което Върховният съд е постановил решение през 1898 г. Съдът се е произнесъл с 6 на 2 гласа в полза на мъж, отправил искане за американско гражданство, след като бил роден в Съединените щати от родители с китайска националност, които имали постоянно законно местожителство в САЩ.

Мнозинството във Върховния съд по това дело изтълкувало 14-ата поправка в смисъл, че американско гражданство може да бъде предоставено поне на някои деца на родители чужденци, ако тези деца са родени на американска земя. Някои юристи казват, че Върховният съд никога не е разглеждал сериозно израза "подчинени на тяхната юрисдикция" и не е изследвал отново въпроса, откакто в политиката е навлязло понятието "незаконен чужденец". /БТА/