Този път няма да започна със стандарното твърдение в оправдателен режим, че не искам да казвам “казах ли ви”. Напротив: казах ли ви още на 3 ноември с първата си реакция по темата, че от Москва провокират България с позоваване на антисемитски акции върху съветската окупационна символика, чиято цел е да обяви вкупом противниците на кремълската политика у нас за фашисти?

Казах ви. И се “оказах” прав. Този път, необозпокоявани от полицията, неизвестни лица са декорирали обилно пловдивския Монумент на окупационната червена армия (МОЧА) със свастики и антисемитски лозунги, гарнирани с лични нападки срещу добилата печална слава вече у нас говорителка на руското външно министрество Мария Захарова. http://clubz.bg/60542-svastiki_i_zaharova_e_travestit_na_alosha_v_plovdiv_snimki

Захарова, която предизвика остри реакции в България с изявлението си срещу българските заслуги за спасяване на евреите в старите предели на Царство България, сигурно ще бъде доволна. Ще се “окаже” права в собствените си очи да бие московската камбана на възмущението. Захранени са с опорна точка организациите на българските антифашисти, които се нуждаят отчаяно от фашисти ( макар и тайни, неуловими, невидими), за да оправдаят своята нестихваща борба. Направо ще бъдат очаровани от шанса да натрият носовете на всички, които се съмняват в смисъла на тяхната бурна дейност.

Това да ви прилича на “полза” за България и българите, които искат премахване на съветската окупационна символика в името на справедлиостта и достойнството ни, над което се извисяват жалоните на поробителите с претенцията, че символизират нашето “освобождение”?

Отговорът на винаги актуалния въпрос “кой има полза” е категоричен: само мракобесието на червения реваншизъм и съветското влияние, трансформирано толкова успешно в руско, стъпило с каменните си ботуши над преклонената глава на един от най-древните градове в света, какъвто е Пловдив, се радват да видят основанията за своя триумфален гняв.

Свастиките не са символиката, използвана от нас, “въоръжените” в протестните си акции срещу окупационните тотеми единствено с български и европейски знамена. На събитията, които организираме с открити чела, свастиката се е появявала на плакати само със знак на равенство със съветския сърп и чук по линия на тоталитарната прилика на тази родееща се символика. Да повторя пак и пак: ние не провокираме тайно с цинизми от националсоциалистически тип ( или гербаджийско-русофилски, като тези на Божидар Димитров, употребяващ за отклоняване на вниманието улично-каруцарски изрази спрямо Захарова). Стоим зад каузата светините на съветското поробване на България да бъдат премахнати. Правим го с имената и делата си: публично, легитимно и юридически обосновано, вкл. с факта, че сме организирани законно като неправителствена организация.

Нашата публичност обаче не пречи да бъдем заклеймявани, провокирани от хулигани, охранявани от полиция- моя милост беше нападнат по време на разрешен от властите митинг от фанатик, отведен покровителствено от полициите ( за да не му се случи нещо неприятно при реакцията на разгневените съмшленици от наша страна). Хулиганстващи червендалести лица, сред които беше днешният депутат Алексанъдр Симов, също са ползвали полицейска протекция при опитите си да ни провокират и да провалят наши митинги.

“Интересното” е също това, че нито ние се крием като отделни личности, нито акциите ни преминават са под някаква шапка-невидимка. Демонстрираме в самия център на София, вкл. чрез представяне на книги, или с концерт на живо с руска класическа музика като контрапункт на вменяваната ни “русофобия”. За медиите обаче сме “безинтересни” в нашия опит да привлечем общественото внимание върху нещо толкова очевадно, като лъжата за някаква съветско освобождение на България. Когато обаче от Москва се обади Захарова, това се превръща изведнъж в тема, която засенчва дългогодишните и системно пренебрегвани от медиите искания на българите да се премахнат монументите на окупацията в нашата държава, за която Червената армия е окупатор ( другаде може да бъде наричана всякак, но в отказалата съпротива  България тя е именно такава).

В ареста, при среднощни полицейски акции, са попадали наши съмишленици заради това, че са декларирали истината върху МОЧА в София, изписвайки “окупатори” върху гранитната основа на окупационния монумент. Но никога- нито веднъж, полицията не е спирала и “респектирала” провокиращите ни явно червени хулигани или тайнствените автори на антисемитски нацистки изяви върху съветските монументи.

Историята е пълна с примери за изфабрикувани поводи за война. С подобна провокация на преоблечени в полски униформи германски диверсанти започва и самата Втора световна война. В наши дни, през март 2014 г.,  Русия облече в униформи без опознавателни знаци свои специални части, отричайки близо месец пред света истината за тях. Москва се обоснова  за окупирането на Крим с измислена от руската пропаганда надвиснала (!?) опасност срещу населението, което било заплашено да бъде лишено от правото да говори руски език.

В съответния умален, но не и маловажен за нас мащаб, подобен сценарий ни разиграват и в момента с опитите да насадят чувство на вина у българите и да надъхат повехналите ( поради липсата на фашизъм) “антифашисти” у нас: най-напред с провокацията, че всъщност не са спасявали българските евреи , а сега вече и като се слага знак за равенство между антисемитските изстъпления на незнайни провокатори и легитимните искания на българите да се освободим от монументалните съветски претенции окупацията на България от Червената армия да бъде смятана за освобождение.

Това обаче е номер като за дебили- най-много да са 20 процента в България. Останалите 80 на сто нормални хора няма как да не забележат кой запали фитила на тайнствения антисемитизъм и кой търси изгода от липсата на светлина в този мрак.

Апропо, нека допусна за момент, че в антисемитските изблици няма намесена никаква, ама съвсем никаква руска ръка или поне един пръст ( върху бутона със спрея) от страна на московската пета колона. Да приемем, че някакви незнайни, криещи се храбреци така разбират противопоставянето на съветския комунизъм и неговото наследство. Толкова им е акъла, демек, да се изразя по-ориенталски, когато става дума за “криворазбраната цивилизация”. Допустимо ли е обаче, дори да се потвърди подобна хипотеза, тъкмо подобно слабоумие да подпомага, да укрепва позициите на съветско-руското влияние, макар и неволно, от невежество и глупост в полза на обекта на демонстрираната омраза?

Явно е допустимо и дори е желателно, щом е допуснато да се вихри толкова обилно, както се вижда от снимките ( които нямам желание а тиражирам, освен чрез посочения линк).

Тъй, че неуважаеми хитреци, които стоите зад тази пошла картинка и се подхилвате самодоволно, не се опитвайте да ни правите на дебили – самите вие се дебили недраги.

В повестта на Вазов “Немили-недраги” действието се развива в Браила, а днес вие се опитвате по някаква налудна аналогия да ни убедите в брайловото, т.е. в хаотичното движение на внезапно изригнал антисемитизъм в България. Не сте познали, защото познанието поначало не ви е силната страна.

Share on Facebook