„Аутопсията на докарания тази сутрин труп ще извърши д-р Деян Донков”. Едва ли са много хората, които биха изпитали удоволствие от подобна реплика, но сред тях не е Деян Донков. Преди да осъзнае, че истинското му призвание всъщност е театърът, секссимволът от сцената се е гласял да играе главна роля не къде е, а в... моргата!
Деян Донков имал намерение да стане съдебен лекар като майка си. И то не просто намерение, а си му било мечта да пори човешки трупове.
Заради професията на майка си – Анка Иванова, единствения патоанатом в района на Видин, актьорът е израснал в моргата.
Веднъж Деян избягал от детската градина и отишъл да навести майка си. Нахлул в дисекционната зала, където по същото време
д-р Иванова правела аутопсия
Тъй като в семейството му твърде много се говорило за смърт, кръв, трупове, Деян дори не потрепнал от сблъсъка си с разпореното мъртво тяло.
Настолните книги на Донков и сестра му били учебниците по медицина на майка им. „Разведох се рано с мъжа ми и нямаше кой да ги гледа, Идваха с мен и на аутопсии, и на полицейски огледи, на катастрофи, и къде ли още не. Понякога са оставали и нощем сами вкъщи”, разказва майката на театралната звезда.
„Ходил съм при майка ми, докато работи. И сега от време на време я посещавам. Никога не ме е било страх от смъртта и труповете. Страховете са, за да се изправиш срещу тях. Но на мен ми харесват по-вълнуващите и истински професии, каквато е актьорството”, добавя половинката на Радина Кърджилова.
През лятото на 2003 г. Деян става свидетел на трагична случка. Бил на плаж на река Дунав, когато
момче се удавило на десетина метра от него
Най-странното за него е, че именно бащата докарал момчето и брат му да плуват, без да подозира, че единият му син не може да плува, а плажът е без спасители и с множество ями. Почувствал се длъжен да види момчето и помолил майка си да го пусне в моргата и да го зърне. „Аз ходя в моргата, защото там виждам истински неща. Смъртта не е страшна. Тя е най-сигурното и най-нормално нещо, не и за млад човек”, подчертава титанът на театралната сцена.
Защо обаче Донков в крайна сметка се отказал от меко казано извратената си мечта да изследва вътрешностите на покойници? „Медицината и мястото, където се работеше, бяха ужасяващи. Майка ми купуваше китайски ножове по един лев заради липсата на скалпели за аутопсия. Кой нормален би искал да работи по този начин?”, споделя към днешна дата Донков.
Вярва в преражданията
Актьорът вярва силно в преражданията. Смята, че точно тогава става размяната на местата. „Умираш и когато се преродиш, пак си ти, но при други обстоятелства”, споделя той.
Преди повече от 10 години Ася Ингилизова и Карла Рахал решили да го кръстят. В църквата попът измил краката му. „Опява ни с Карла, която ми е кръстница. Двете с Ася плакаха, защото съм се пречистил и ще стана по-бодър. По принцип не смятам, че църквата е мястото на Бога, но когато ходя там, си почивам. Склопявам очи. Става спокойно, уютно. Понякога се унасям в мои си мечти”, допълва още Деян Донков.
Говори с духове в НАТФИЗ
Деян има зловеща история от времето на НАТФИЗ. Върху една от стените в залите имало лампа, а върху нея желязна решетка. Докато чакал да излезе да репетира „Предградие” със Снежина Танковска, Деян си бъбрил със Силвестър Силвестров. В този момент лампата започнала да мига. Ставало тъмно-сетло, тъмно-светло.
„Аз на майтап му казах: „Шт!” и тя спря да изгасва. Продължихме да си говорим със Силвестър, но лампата, като че ли отново искаше да ми привлече вниманието и пак започна да мига. Щом за втори път й казах: „Шт”, тя пак спря. След малко й викам „Я мигни” и тя взе да светка и изгасва.
Получи се диалог между мен и лампата като според регламента, който измислих, две мигвания означаваха „да”, а едно – „не”. Попитах я: „Ти дух ли си?” и тя ми намигна два пъти. „Дух на актьор ли си?” и отговорът беше „да”. Питах дали винаги е в НАТФИЗ на голяма сцена. Той каза: „Не”. „А виждаш ли ни?” и духът потвърди.
Очите на Силвестър станаха огромни и се насълзиха от напрежение. Накрая попитах: „Ще станем ли актьори?” и духът каза „Да”. Години по-късно предсказанието се сбъдва и зад гърба си Донков има много успешни постановки и филми.
Красимир КРАСИМИРОВ
Деян Донков имал намерение да стане съдебен лекар като майка си. И то не просто намерение, а си му било мечта да пори човешки трупове.
Заради професията на майка си – Анка Иванова, единствения патоанатом в района на Видин, актьорът е израснал в моргата.
Веднъж Деян избягал от детската градина и отишъл да навести майка си. Нахлул в дисекционната зала, където по същото време
д-р Иванова правела аутопсия
Тъй като в семейството му твърде много се говорило за смърт, кръв, трупове, Деян дори не потрепнал от сблъсъка си с разпореното мъртво тяло.
Настолните книги на Донков и сестра му били учебниците по медицина на майка им. „Разведох се рано с мъжа ми и нямаше кой да ги гледа, Идваха с мен и на аутопсии, и на полицейски огледи, на катастрофи, и къде ли още не. Понякога са оставали и нощем сами вкъщи”, разказва майката на театралната звезда.
„Ходил съм при майка ми, докато работи. И сега от време на време я посещавам. Никога не ме е било страх от смъртта и труповете. Страховете са, за да се изправиш срещу тях. Но на мен ми харесват по-вълнуващите и истински професии, каквато е актьорството”, добавя половинката на Радина Кърджилова.
През лятото на 2003 г. Деян става свидетел на трагична случка. Бил на плаж на река Дунав, когато
момче се удавило на десетина метра от него
Най-странното за него е, че именно бащата докарал момчето и брат му да плуват, без да подозира, че единият му син не може да плува, а плажът е без спасители и с множество ями. Почувствал се длъжен да види момчето и помолил майка си да го пусне в моргата и да го зърне. „Аз ходя в моргата, защото там виждам истински неща. Смъртта не е страшна. Тя е най-сигурното и най-нормално нещо, не и за млад човек”, подчертава титанът на театралната сцена.
Защо обаче Донков в крайна сметка се отказал от меко казано извратената си мечта да изследва вътрешностите на покойници? „Медицината и мястото, където се работеше, бяха ужасяващи. Майка ми купуваше китайски ножове по един лев заради липсата на скалпели за аутопсия. Кой нормален би искал да работи по този начин?”, споделя към днешна дата Донков.
Вярва в преражданията
Актьорът вярва силно в преражданията. Смята, че точно тогава става размяната на местата. „Умираш и когато се преродиш, пак си ти, но при други обстоятелства”, споделя той.
Преди повече от 10 години Ася Ингилизова и Карла Рахал решили да го кръстят. В църквата попът измил краката му. „Опява ни с Карла, която ми е кръстница. Двете с Ася плакаха, защото съм се пречистил и ще стана по-бодър. По принцип не смятам, че църквата е мястото на Бога, но когато ходя там, си почивам. Склопявам очи. Става спокойно, уютно. Понякога се унасям в мои си мечти”, допълва още Деян Донков.
Говори с духове в НАТФИЗ
Деян има зловеща история от времето на НАТФИЗ. Върху една от стените в залите имало лампа, а върху нея желязна решетка. Докато чакал да излезе да репетира „Предградие” със Снежина Танковска, Деян си бъбрил със Силвестър Силвестров. В този момент лампата започнала да мига. Ставало тъмно-сетло, тъмно-светло.
„Аз на майтап му казах: „Шт!” и тя спря да изгасва. Продължихме да си говорим със Силвестър, но лампата, като че ли отново искаше да ми привлече вниманието и пак започна да мига. Щом за втори път й казах: „Шт”, тя пак спря. След малко й викам „Я мигни” и тя взе да светка и изгасва.
Получи се диалог между мен и лампата като според регламента, който измислих, две мигвания означаваха „да”, а едно – „не”. Попитах я: „Ти дух ли си?” и тя ми намигна два пъти. „Дух на актьор ли си?” и отговорът беше „да”. Питах дали винаги е в НАТФИЗ на голяма сцена. Той каза: „Не”. „А виждаш ли ни?” и духът потвърди.
Очите на Силвестър станаха огромни и се насълзиха от напрежение. Накрая попитах: „Ще станем ли актьори?” и духът каза „Да”. Години по-късно предсказанието се сбъдва и зад гърба си Донков има много успешни постановки и филми.
Красимир КРАСИМИРОВ
