Днес се навършват 73 години от най-противоречивата дата, повратен момент в най-новата история на България. Датата 9 септември 1944 г. продължава да разделя обществото. За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна - премахване на капиталистическия строй и изграждането на  по-справедливо социално общество - комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи. 


В началото на септември 1944 г.  в България е съставено ново правителство начело с Константин Муравиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР. 

Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори. 

По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София. 

На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни. 

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото Народно събрание. 

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия. 

Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморският флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не й оказват съпротива. 

Така през нощта на 8 срещу 9 септември офицери, лоялни към политическия кръг "Звено", превземат ключовите пунктове в София - Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата. Правителството на Константин Муравиев е свалено и на власт идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. 

В 6.30 часа сутринта по радиото прозвучава  знаменателното съобщение на новия премиер Кимон Георгиев:  "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел." 

След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние. 

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. 

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. 

Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и постепенно поставя под контрол властите. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от Народния съд са 2730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители. 

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е народно въстание.  След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".