Когато родителите обмислят възпитанието на децата си, често се впускат в мечти.
Искат наследникът да бъде като тях или пък обратното, искат да бъде определени неща или да чувства други, или да се стреми към трети...
Може би най-мъдрото, което съществува е идеята за личния избор, на който да научим детето си, че има право и трябва да отстоява…
Вярвала съм винаги, че колкото повече свобода и съпричастност има към детето – толкова по-добре...
Но!
Ето ги първите родители, които избраха детето им само да избере пола си.
Това е превъртане на демокрацията. И подменяне на смисъла й.
Какво значи да избереш пол?!
Физически, биологично – това не е ли нещо, с което се раждаш – полови белези и хромозоми, и други такива, са съвпаднали по начин, който те определя като мъж или жена.
Това дали ти се самоопределяш така и дали в бъдеще ще избереш друго – е друга беда.
За медицината, обаче, е полезно да знае какво си.
И за нас е полезно медицината да знае какво сме. Защото, ако тази работа не е ясна – един мъж би могъл да има рак на шийката на матката и лекарите не биха могли да отхвърлят подобна диагноза в случай, че по документи, човекът не е сигурен дали пък не е жена и от там тестове, изследвания, щуротии.
Но как?!
Ако нямаш матка, значи, не можеш да имаш рак на шийката й! И нещо също така важно – ако нямаш матка, няма как да си жена (освен в определени отново медицински състояния).
Та – въпросът с пола някак минава границите на свободомислието и се превръща в територия на „много искаме да сме готини, но не знаем как“ или „много искаме свобода за всички и всичко, но грам не разбираме смисъла“ или – „всичко друго ни е наред и имаме време да измсисляме щуротии“.
Да. Човек избира сексуалната си ориентация.
Но пола?! Би могъл да го смени, но... да го избере?
Природата явно много неразумно е подходила с това да предрешава нещата още от вътреутробното развитие.
Може би трябва половите белези да се оформят според психиката на една по-късна възраст. Може би, еволюцията ще стигне до там.
Каква е следващата стъпка?
Да не записваме кръвната група на децата си, за да я изберат сами като пораснат? Или да ги оставим те да изберат цвета на кожата си? Или на очите?
И се чудя още.
Как тези майка и татко ще обличат детето си? Как ще се представя на приятелите си? Когато в училище кажат – момчетата в мъжката съблекалня, момичетата в женската – това ли ще бъде преломният момент на генералния избор за пол?
Когато стане на 18 ли ще има право да вземе решение веднъж завинаги, за да го запишат в личната му карта?
Аз се обърквам.
Свобода. Докъде можеш да стигнеш?
