Не съм съвсем далеко от поредния ад. На две спирки съм от една от метростанциите, където имаше взрив. Смятах да не коментирам, но се изкушавам да кажа няколко думи, защото това е война на подлеци. Подло и нечовешко е да се убиват съвсем невинни хора за каквато и да е кауза. Връщаме се в най черните страници на историята. Не че завещаното от Хитлер и събратята му по жестокост Сталин и Ленин не ни е научило да гледаме безмислени убийства, но новите злодеи имат способности да вземат палрмата на първенството.

Това заяви пред Марица.бг известният пловдивски писател Димил Стоилов, който живее от години в Брюксел по повод атентатите в белгийската столица.

Тук животът продължава въпреки всичко, но големите политици са длъжни вече да мислят по друг начин, а не да прамят лицемерно трагични физиономии пред поредната кървава порция от доказателства, че по същия начин не може да се продължава.

Момичето, което гледа внука ми е напуснало метростанцията само няколко минути преди да избухне поредния взрив. Житейски шанс. Сега небето над Брюксел е сиво. Вместо птици, тук-там кръжат хеликоптери. До на е едно от големите кръгови кръстовищаа с пет булеварда. Един от тях води към летището, втори – към метростанциите, които бяха взривени. Хора се движат по улиците, но обръщат глави, за да видят поредните коли със звукови сирени и светлини. Полицески коли, коли на бърза помощ, коли на противопожарната отбрана, тъмни лимозини без надписи но със сини лампи и звук. Брюксел е разкъсван от воя на сирените, които действат като неудържим детски плач. Брюксел се набръчква от сини светлини и сирени. От кръговото движение към магазина, към който трябваше да посетя, имаше две кръстовища. И на двете имааше спряни полицейски коли с излезнали отпред полицаи с автомати.

В Магазин за хранителни продукти охраната внимателно разгледа вътрешността на мъжката ми чанта. Опитите ми да влезна във връзка с близките хора чрез апарата на джиесема се оказаха безуспешни. Спрян е обществения транспорт. Въпреки това животът продължава. Не знам колко е висока степента на сигурност и охрана. Не е ли след дъжд качулка? Нали са взети поредните жертви и нищо не е направено в такъв формат и маащаб, че това да се преустанови. И друг път съм имал възможност да говоря, че някой хора с различен мироглед и разбирания, са се вкопали в живота на Белгия, ползват благата и социалните правилегии, но в същото време си живият в свой затворен паралелен свят, на който очевидно нормалността пречи.

Нека не говорим за поуки нито от жертвите, нито от историята. Чашата е преляла и ако Европа не разбере от какво е вече заливана, в скоро време ще потъне под водата като далечен спомен за пореден житейски Титаник.