Може би не знаете, но освен официалните ни дипломатически представителства в австрийската столица, на „Schönbrunner Str.“ 55, близо до  Naschmark, съществува и едно скромно, но уютно и изискано българско „посолство“, което осъществява „дипломацията“  си чрез представянето на българските изби и вина пред местните ценители, застъпвайки философията ”добро вино, добър живот” – “Vinoto”.


Отворено само в определени дни от седмицата, “Vinoto”, създадено от живеещия вече близо три десетилетия във Виена художник Георги Зюмбюлев и сина му – Марин, е повече бутикова галерия (и буквално, и преносно) на българското вино, отколкото търговски обект. Ангажирани в своята основна професионална дейност – изкуството и рекламата, Жоро и Марин са решили да посветят част от времето и усилията си на продукта, с който страната ни наистина може да се гордее – виното.


Срещаме се с Георги в магазинчето, и докато разглеждам художествените му решения по оформлението на интериора и оригиналните визуални презентации на вината, ми разказва за идеята. „Искахме да покажем, че имаме прекрасни вина. Всъщност синът ми движи нещата, аз просто рисувам. И обичам българското вино.“ И споделя и за другата си голяма страст – ветроходството. Затова и всяка година отделя време да се впусне в няколко регати – морски и речни.


Не е ли, обаче, „плуване в бурни води“ предизвикателството да предлагаш само българско вино на толкова винено-патриотичната австрийска публика? – „Затова сме се ориентирали само към среден и висок клас вина – с друго не можеш да ги впечатлиш. Предложиш ли нещо компромисно, веднага ставаш безинтересен“, отговаря ми Жоро. И допълва: „Имаме клиенти-австрийци, които предпочитат да изненадат своите клиенти и бизнес-партньорите си, подарявайки им за Коледа българско вино. Приема се много добре!“. А после ми показва някои от последните си творби.


И докато си говорим за вино и изкуство, пред отворената бутилка българско вино, и виждам как няколко забързани минувачи в дъждовния виенски есенен ден завистливо ни поглеждат през витрините на магазинчето, си мисля, че няма опасност “Vinoto” да спре да бъде интересно и привличащо място… А докато можем да открием такива малки „дипломатически представителства“ на България по света, за които даже и не подозираме, ще имаме повече поводи да се гордеем, че сме българи.